Преглед на германския седмичен печат

“Искам да продължа по този път с моята СДП – солидорен, но свободен”. С тези думи Герхард Шрьодер се сбогува като канцлер на неотдавнашния партиен конгрес в Карлсруе с тъжно аплодиращите го делегати. Какво ли може да означава “свободен”, по този въпрос цяла седмица гадаеха в ГСДП. Без партийна длъжност? Или пък без мандат2 Сега вече е ясно: току що избраният хановерски депутат Шрьодер с напускането на най-висшата правителствена длъжност, се отказва и от мястото си в парламента.

Шестимата му предшественици се справяха по разному с времето на екс-канцлерството си в Бундестага. Еднакво за всички тях беше, че всичките бяха освободени от работа в комисиите. Конрад Аденауер остава депутат до смъртта си. След 14 години начело той напуска канцлерството, но не и Бундестага и не намира достоен начин да се сбогува с активната политика. Вместо това за него изглежда по-важно, задкулисно да дърпа конците срещу необичания си приемник Лудвиг Ерхард и срещу външния му министър Шрьодер, чиято политика е според гледната точка на “черния голист”, както го наричат твърде про-атлантическа.

Когато Лудвиг Ерхард е принуден да напусне канцлерството, той дръпва голяма прощална реч, в която “само към края се долавя горчивина”, както пише Алфред Мйержейевски в наскоро излязлата биография. Вторият канцлер остава още 10 години след свалянето му през 1966 член на Бундестага. Последната му реч пред пленарната зала на 14-ти декември 1976 год. /половин година преди смъртта/ е програмно послание за пазарната икономика и срещу социалистическата утопия.

Курт Георг Кизингер вътрешно никога не успява да преодолее принудителното сбогуване с канцлерството след смяната на властта в лето Господне 1969-то. Поне му е позволен закъснелия триумф, след “конструктивния вот на недоверие” срещу Бранд в 1972 г. Да формулира искането, макар и само като заместник на разболелия се Валтер Халщайн. Освен това му възлагат като пръв оратор да обясни съмнителното въздържане от гласуване на ХДС/ХСС по източните договори.

Вили Бранд след оставката си като канцлер дълго време остава неоспорван шеф на ГСДП, което е за сметка на приемника му в канцлерството Шмид при двойното решение на НАТО. Освен това Бранд в качеството си на председател на комисията “Север-юг” е световно признат оратор, отправящ остри предупреждения.

След свалянето му през октомври 1982-ра Хелмут Шмид не издържа дълго време в Бундестага. Като пряк кандидат на избирателния окръг Хамбург-Бергедорф той остава депутат до 1987. Пред парламента се изявява все пак със състоящ се от три части “Германо-френски завет” за “самоутвърждаването на Европа”, които изчита между 1984 и 1986.

Тема на тези негови три речи пред Бундестага е съвместната инициатива по сигурността на Бон и Париж, кулминираща с искането за сформиране на 30 дивизии, чрез които да се намали американското военно присъствие в Европа. В спомените за екс-канцлера като парламентарист иначе ще остане прочутата сцена, когато скучаещ н