Преглед на германския печат

Днес германските всекидневници коментират най-вече няколко вътрешнополитически теми. От международната политика ги интересува най-вече предизборната надпревара за Белия дом в САЩ. Зюддойче Цайтунг коментира по следния начин перспективата за пръв път президент на САЩ да стане жена или цветнокож гражданин:

„Според Ню Йорк Таймс това, че биха могли да бъдат пионери по определен признак, не е политически аргумент в полза нито на Клинтън, нито на Обама. Констатацията е сбъркана – това е важен аргумент. Като имаме предвид историята на САЩ избирането на Барак Обама би било дори по-забележително от избирането на Хилъри Клинтън. Когато Обама е бил дете, в няколко американски щати все още е важало расовото разделение. Вярно, че днес САЩ са най-старата демокрация със собствена конституция в света, но в същото време това е последната западна страна, която тури край на робството. Избирането на Обама може да се превърне в изключително важен символ за промяната.”

Коментира Зюддойче Цайтунг. По същата тема Ной Рур – Нойе Райн Цайтунг пише:

„От опит знаем, че избирателите вървят подир победителя, а имиджът на пророк, който има младият, цветнокож сенатор, е направо неустоим.

Обама, помогни ни да забравим годините на тексасеца,

които разединиха страната, поведи ни към нови брегове! Демократите надушват шанса отново да пратят свой човек в Овалния офис – при това не човек като Хилъри Клинтън, която хората идентифицират с една отминала епоха, а нов, непохабен, с поглед напред. Американската мечта. Но дори в края на краищата мнозинството демократи да застанат зад Обама, това все още не означава, че и мнозинството американци ще го сторят. Би било истинска сензация, ако обществото се окаже готово да избере първия си цветнокож президент.”

Пише Ной Рур – Нойе Райн Цайтунг. И още две теми, свързани пряко или косвено с биографията на Обама. Най-напред – за африканските мигранти към Европа и опитите на Брюксел да ограничи този поток. Франкфуртер Рундшау пише:

„Както често се случва, Евросъюзът не си е направил добре сметката. Европейският комисар Фратини сякаш вярва, че с технически средства може да се подсигури тотален контрол по границата. Той дори възнамерява да използва сателити, безпилотни самолети и тайните служби, за да се пресича овреме пътят на африканските емигранти към Европа. Девизът му очевидно гласи: искаме да знаем всичко и сме готови да приложим всички средства. А гражданите и без това изпитват все по-болезненото чувство, че

държавата им се е качила на главата.

Колкото повече наблюдение, толкова по-малко свобода – ето защо наблюдението трябва да аргументирано и разрешавано във всеки отделен случай.”

Коментира Франкфуртер Рундшау. Накрая Ди Цайт – за онези емигранти, които вече от поколения живеят в новата си родина:

„Ние – това, в общи линии, са всички хора, които живеят тук. Когато във въпросното „ние” включваме и мигрантите, това все още не означава, че снижаваме изискването към тях да се интегрират или че не очакваме от тях лоялност към Германия. Напротив. Именно чувството за общност оправдава изискванията към германските граждани с чуждестранен произход.”