Преглед на германския печат

Днес от германските всекидневници сме избрали една германска, една международна и една спортна тема. Най-напред – дискусията в Германия за евентуалното бързо отваряне на трудовия пазар в страната за работна сила от новоприетите държави в ЕС, включително и България. Икономическият всекидневник Ханделсблат пише:

В истинския живот фирмите са изправени пред дилемата: дали да изнесат своето бурно развиващо се производство там, където я има необходимата работна ръка или пък да докарат тази работна ръка тук. Въпросът е дали да се разкриват работни места в Германия или някъде другаде. Когато няма достатъчно квалифициран персонал, производството се изнася. Ето защо същинската рецепта за успех гласи: повишаване на квалификацията тук и внос на работна ръка. При това решаващата граница преминава не между Германия и Полша, а в главите на политиците. Тъкмо в моменти на икономически подем германският пазар на работната сила има нужда от по-голяма гъвкавост.

Коментира Ханделсблат. Абендцайтунг от Мюнхен се спира на новината за предстояща голяма оръжейна сделка между САЩ и Саудитска Арабия:

Далновидна ли е стратегията на САЩ да въоръжават предполагаеми съюзници срещу предполагаеми общи врагове? Отговора намираме в два класически примера от близкото минало. Вашингтон добре оборудва Саддам Хюсейн за битката му срещу Иран, същото стори и с талибаните във войната им срещу Москва. Тепърва ще разберем дали саудитските вахабити са благонадежден купувач на оръжие – та нали 15 от общо 19-те атентатори на 11 септември 2001 година бяха тъкмо саудитци? Ужасно е, че най-мощната страна в света очевидно не умее да се учи от грешките си. Който иска наистина да решава конфликти, би могъл много по-добре да използва 60 милиарда долара.

Пише Абендцайтунг. По същата тема – и част от коментара в Нойе Вестфелише:

Според логиката на Буш и неговото правителство най-голямата опасност след изтеглянето ще бъде възходът на Иран като доминираща регионална сила. Да, наистина много труден е въпросът как да се противопоставиш срещу опасния и непредсказуем президент на Иран Ахмадинеджад – труден не само за САЩ, но и за европейците. Но да въоръжаваш съседни страни като принос към стабилността на региона и с цел озаптяване на Иран – това наистина не звучи убедително. Можем само да кажем, че от страна на САЩ това е акт на отчаяние. Защото особено последните години показаха, че на Саудитска Арабия не може да се вярва.

Пише Нойе Вестфелише. Ето и мнението на коментатора във Франкфуртер Рундшау по същата тема:

С войната в Ирак САЩ промениха равновесието в Персийския залив. И сега търсят начин да върнат духа в бутилката. Новият лайтмотив на вашингтонската политика в Близкия и Среден Изток гласи: да се овладее нарастващото влияние на Иран в региона. Но само човек, който вече не вярва в други средства, може да повярва, че една нова надпревара във въоръжаването в Близкия Изток е умна стратегия. Това е логиката на онези, които гасят пожари с бензин.

Коментира Франкфуртер Рундшау. Накрая – няколко изречения от Мюнхнер Меркур за завършилата вчера скандална колоездачна обиколка на Франция:

104-годишната история на Обиколката познава много грешници. И преди хора като Винокуров и Расмусен са предизвиквали големи сътресения, но никога не са разклащали основите на такъв величествен спортен паметник, какъвто е Тур дьо Франс. Положението драматично се изостри най-вече поради големия брой допинг-скандали от последните години. Дремещото досега недоволство избухна в същинско отвращение. Задълбочи е потискащото впечатление, че колоездачният спорт вече не подлежи на лечение, че неговите саморазрушителни сили не могат да се овладеят. Коментира Мюнхнер Меркур.