Преглед на германския печат

Обещанието на Франция да достави на Либия атомен реактор остава оспорвано също и в Германия “ Щутгартер Цайтунг” се опитва да систематизира цялостната стратегия на Саркози.Според вестника:

В покера с Муамар Кадафи френският президент отново изигра своите партньори.Европейците могат безмълвно да се втренчват в купчината дипломатически парчетии. Разбира се че те могат да извлекат също и поуки от Либия.Сега европейците знаят , че освен във Франция , също и в кръга на Европейския съюз Саркози малко се съобразява с правилата на играта.Несъмнено той цени германско-френското приятелство и европейското единение , но само дотолкова доколкото те ползват Франция. Окажат ли се пречка Саркози не се колебае да предприеме национална солова акция.

Берлинският “ Тагесшпигел” се спира на новата политико-психологическа ситуация в Париж и пише:

При този президент Германия и Европа ще трябва да очакват по-нататъшни индивидуални акции в стила на авангардни войски . Ще трябва да очакват ,, също че някои неща ще останат тайна , както например съдържанието на уговорените с Кадафи сделки. Вярно , че опозицията във Франция наложи външният министър Кушнер да даде информация пред парламентарна комисия.Това обаче предполага шефът на френската дипломация да бъде преди това информиран от рейнджъра в Елисейския дворец.

“ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ сравнява поведението спрямо така наречените “ бандитски държави” Либия и Иран.Във вестника четем:

С оглед на деспотичния режим в Либия това би било щекотлива работа , макар че Кадафи подписа междувременно допълнителния протокол за внезапни проверки от страна на Международната агенция за атомната енергия. Това направи също и Иран , без обаче да попречи на ходжите да разработват също и технологии , които могат да се използват за военни цели.Така се обезсилва контрааргументът , че трябва да се възнаграждават държавите , които се отказват от използването на атомната енергия за военни цели , като за награда им се отваря вратата за цивилно използване на атомната енергия.Раздразнението от инициативата на Саркози е разбираемо.

И накрая мнението на вестник “ Кьолнер Щаданцайгер”:

Либия е новата дестинация за посещения на европейски политици.Да се отиде на място ,, щом една стратегически важна страна се отваря е политически разумно , а не неморално.Френският президент не е първият който открива тази максима.Въпреки това пътуването на Саркози до Либия е безсрамно нарушаване на едно табу , което е върхът на съмнителната роля на Европейския съюз в драмата с българските медици. Европа трябваше да покаже на Либия , че взимането на заложници не се изплаща.От други северноафрикански държави Европа изисква да съблюдават правата на човека като условие за по-нататъшни партньорства.Европа се хвърля обаче на Либия на врата като благодарност за едно осемгодишно нарушение на човешки права.