Преглед на германския печат

Вестник Нордбайеришер Курир, издаван в града световно известен с музикалните си седмици – Байройт, пише за броя на безработните следното:

От много години ние само говорим затова,че борбата с безработицата е главната вътрешнополитическа задача. Напредъкът обаче е повече от скромен. Когато никой повече не знае накъде се появява вълшебната думичка ”растеж”. За да увеличим растежа се нуждаем от повече работа, а такава има само когато труда поевтинее. Който не освободи работата от букаите й, а именно високите социални и допълнителни разходи, няма да изпита подобрение освен подобрения, предизвикани от циклите в икономическото развитие. Необходими са значи допълнителни инструменти за успешната борба с основното зло на безработицата.

Така коментира Нордбайеришер Курир, а Реклингхойзер Цайтунг пише:

За реформите въпросите не са отправени само към политиката. Също и партньорите в тарифните преговори може да направят принос за огъвкавяването. Работно време, което е повече ориентирано към нуждите на отделните фирми е неизбежно, ако Германия иска да остане конкурентоспособна. Последните демонстрации на синдикатите обаче дават твърде слаби признаци за подобно нещо. Големите синдикати се опитват да върнат назад колелото на реформите, което е фатално развитие.

Във връзка с вълненията в Ирак Берлинер Цайтунг коментира:

Алтернатива ще бъде най-доброто и същевременно най-лошото за американците. Лозунгът им трябва да бъде ”Вън от Ирак!” СЩ постигнаха декларираната си главна цел – свалянето на Садам Хюсеин и режима му и направиха услуга на иракчани, човечеството, човешките права и демокрацията. Само че плановете за демократизация на Близкия изток се провалят, а правителството на Буш и СЩ се компрометират като хегемониална сила. Поради тези дилеми в Ирак не рядко се чува съвета, че СЩ трябва да намерят нов диктатор, но ”във всеки случай по-човечен и справедлив от Садам Хюсеин”. Няма да бъде твърде чудно, ако СЩ го последват. Поне за известно време подобни конструкции винаги функционират според желанията и облегчени, че по такъв начин е предотвратена или приключена една война и повече не е необходима операция в Ирак, всички ще бъдат радостни и щастливи.

Такъв е циничният анализ на Берлинер Цайтунг за възмоното решение, а Зюддойче Цайтунг отравя вниманието към по-вероятното алтернатива – хаоса:

Ескалацията вероятно непосредствено предстои на окупаторите-. Ако умерените сред шиитите като Великия аятолах Али Ал-Систани не успеят да се наложат, има заплаха от въстание. Тогава СЩ ще трябва да се сражават на много фронтове – на Запад срещу сунитското въстание във Фалуджа, на юг революцията на шиитите е въстание в петмилионната столица Багдад. Сега си отмъщава факта, че американците навлязоха в Ирак само с военни планове, но без политическа концепция и една година работиха без подкрепата на ООН. Кардиналната грешка обаче беше цялото начинание., защото походът наречен Иракска свобода не беше нищо друго освен ново издание на една стара западна колониална концепция. Тъй като обещанията за свобода правени от всички интервенти в района винаги са били нарушавани, едва ли някой тамошен вярва на подобни брътвежи.