Преглед на германския печат

германски държавен служител – председателя на Федералната банка Велтеке. Нека първо се спрем на мнението на вестник Фолксщиме за освобождаването на осъдения за тероризъм

Мунир Ел Мотасадек отново се разхожда свободно. Той считан за помагач на терористите от 11 септември и вече беше осъден на 15 години. Присъдата обаче беше отменена, поради грешки в преценката на доказателствата. Той трябва да бъде съден отново. Сега обаче съдийте го пуснаха от следствения арест, което се дължи не на тяхната неспособност, а на правовата държав Тя изисква за задържане основателни подозрения за извършено престъпление и за осъдителна присъда безспорни доказателства. Именно това няма в случая с Мотасадек, защото съдът разчиташе на разузнаванията, а там поради характера на дейността им цари гъста мъгла. Освен това американците явно задържат някои доказателства. Това наистина обяснява някои неща, но не променя нищо от това, че вчера борбата с тероризма получи тежък удар.

Подобна е равносметката за случая и в останалите вестници, които се спират на него. Ето какво пише за аферата с посрещането на Нова година в свръхлуксозен хотел от страна на председателя на Федералната банка Велтеке Саарбрюкер Цайтунг:

На този, който в аферата Велтеке наблюдава как един висш службаш се стиска за поста си, как той въобще не показва и намек, че съзнава неправотата си, му идва да повърне. Долу хора биват изхвърляни, често без много-много приказки. Горе обаче се внимава, там сред равните на себе си като в магазин на самообслужване, служебните коли никога не са достатъчно големи. Има нещо гнило в Германия! Както знаем рибата се вмирисва откъм главата. Германската федерална банка по времето на своите председатели Блесинг, Класен, Емингер, Пьол, Шлезингер или Титмайер в международен план беше еталон, една скъпоценност Мейд ин Джърмъни. С типове като Велтеке обаче и там нивото пада надолу.

Нека преминем към доминиращата международна тема – вълната от насилие в Ирак. Вестник Меркише Алгемайне напомня:

Сенаторът демократ Едуард Кенеди каза, че Ирак ще стане за Буш Виетнам и в това, въпреки цялата предизборна реторика има нещо вярно. В страната се разиграва един сценарий на ужасите, за който във всеки случай отдавна се предупреждаваше. За военното превъзходство на американците не беше трудно да стигнат до Багдад и да победитя диктатора. Но какво идва след това? От стабилност няма и следа, тъкмо напротив. Партизанската война е в пълен ход. На юг я водят шиитите, а на запад сунитите. Когато върху джамии падат бомби и масите ще се солидаризират с радикалите. Тогава това действително ще бъде втори Виетнам, във всеки случай с една разлика – този път няма път за отстъпление. Американците не могат да си позволят да оставят Ирак сам на себе си. Не само заради доверието в самите тях, но преди всичко, защото там ще възникна котило на несигурност и тероризъм. Колкото и горчива да е истината, на окупаторите остава само едно – те трябва с цялата възможна твърдост да се сражават с радикалите.

Мюнхенският Абеднцайтунг сумира:

Неустановимото насилие в Ирак заплашва основното изявление на Буш за идните избори, че след свалянето на Садам Хюсеин светът е станал по-сигурен. Пред очите на всички ежедневно е доказвано тъкмо противното. Американски войници загиват поради погрешни политически решения, терорът бушува по цял свят. В тази ситуация съветничката по националната сигурност на Буш Кондолийса Райс трябва да обяснява пред Сената защо преди 11 септември не беше засякла Ал Кайда. А президента? Войната срещу тероризма започва да изглежда като сляпа дейност заради самата дейност, а не като планомерно усилие. Тази борба обаче е твърде важна за да бъде оставена на дилетанти и аматьори.