Преглед на германския печат

Едно освобождаване от длъжност на Велтеке не идва в подходящ момент за правителството. В концепцията на Европейската централна банка той не свири първа цигулка. За разлика от своите предшественици, независимо дали се казваха Пьол, Шлезингер или Титмайер, Велтеке не успя да си изгради авторитета и аурата, която притежаваха предишните председатели на федералната банка.

Вестник Нюрнбергер Нахрихтен се спира на кризата на социалната държава:

Част от промишлеността в момента явно вижда шанс в момент на криза да скъса с традициите. Някои работодатели повече почти не се интересуват от консенсус, от диалог с работниците. Фирми изнудват своите служители не винаги поради трудното си положение, а често пъти на преден план стои диктуваното от анализаторите максимизиране на печалбите. По този начин във всеки случай капитализмът в близка перспектива може да празнува победи. Ако той счита хората само като елемент в разходите, тогава може да празнува докато издъхне, защото така ката хората да се страхуват, прави ги несигурни, осакатява ги. Една промишленост която обаче иска да има растеж се нуждае от мотивирани хора с творчески потенциал.

Ситуацията в Ирак привлича вниманието на коментатора на Любекер Нахрихтен:

В СЩ се носи призрака на Виетнам – страхът от въвличането на Америка в една война, която спъва свръхсилата и разтърсва целия регион. Този страх може би отива твърде далеч, защото зад въстаниците в Ирак не стои цяла държава, както някога Северен Виетнам. Но дори и продължителна война срещу иракски партизани ще коства хиляди жертви и тя ще осигури нов приток от хора на ислямските терористи. Затова не са необходими повече войници, а намиране на политическо решение. Преди всичко трябва да напредне възстановяването на страната за да бъдат лишени бунтовниците от подкрепата на народа.

Това е мнението на Любекер Нахрихтен, а издаваният в град Мюнстер Вестфелише нахрихтен коментира събитията по следния начин:

Жестоките телевизионни кадри за драмите на отвлечените, покамват, че готовите на насилие групировки около своя ръководител Ел Садр са способни на всичко. Затова Америка ще отговори на въстаниците с цялата си военна мощ. Реалистично погледнато това е единствения начин за ограничаване на степния пожар и за възвръщане на контрола. Във всеки случай за СЩ ще става все по-трудно да се отърват от омразната си роля на окупатори, а това е важна предпоставка за мир в Ирак. Вашингтон е притиснат. На СЩ все по-малко може да се има доверие, че ще намерят политическо решение на конфликта. Спасителната котва може би се намира у ООН. Само че поради подобната на гражданска война ситуация в страната този път засега е съвършено препречен. Светът е изправен пред мрачни времена.