Преглед на германския печат

Ди Велт пише:

”Най-напред кадрите с изтезанията, сега пък – видео с обезглавяване. Картините на ужаса ни връхлитат една след друга, а ние, медийните потребители, си мислим, че трябва да има някаква морална взаимовръзка. Такава обаче няма: зверството на терористите не е резултат от садизма в Абу Граиб. Много преди да се разчуе за изтезанията терористите бесеха трупове на американци по мостовете или заснимаха на видео екзекуцията на журналиста Даниел Пърл. Те нито имат нужда от морални мотиви, нито ги притежават. Затова пък използват всеки повод, за да симулират такива мотиви във войната на образите. Такъв повод им дадоха американските затворнически надзиратели. Тъкмо тъй възникна и надпреварата за надмощие във визуалния ужас. В тази надпревара Западът може само да загуби. Ватиканът има право с провокативното твърдение, че изтезанията са навредили на САЩ повече, отколкото 11 септември.”

Коментаторът на Берлинер Цайтунг е на сходно мнение:

”Моралната катастрофа, която преживява тези дни правителството на САЩ, има много лица. Например, това на един говорител на Белия дом, който коментира убийството на Ник Бърг с думите: ”Те не уважавт живота на невинните мъже, жени и деца.” Катастрофата се състои в това, че всеки иракски граждани без колебание ще потвърди тези думи, имайки предвид обаче не терористите, а войниците от американската и британската армия.”

Зюддойче Цайтунг оценява високо вчерашната реч на германския президент Йоханес Рау, чийто мандат изтича след броени дни:

”Петата и последна Берлинска реч на Йоханес Рау окуражава. Тя е умният финал на поредица от големи речи, тя е и просветлена равносметка на един политически живот, завещанието на един президент, който винаги е търсил помирението. И който в края на мандата си установява, че Германия все още не се е помирила със самата себе си. Страната е враг на самата себе си, тя не си вярва, бори си срещу себе си. Очакванията към онези, които носят политическа отговорност, всъщност се свеждат до това, че от тях може да се очаква всичко, само не и добро. Надига се агресивно нетърпение, което е предизвикано от уж тежкото положение. И колкото по-тежко се представя това положение, толкова по-разюздани са реакциите.”

Следващите два коментара оценяват речта доста по-критично. Тагесшпигел пише:

”Ценностите – родина, вяра, семейство – несъмнено са база за доверие и отговорност, двете ключови понятия в речта на Рау. В заключителната й част президентът заяви, че според него икономиката заплашва свободата на индивида много повече, отколкото държавата. Нещо повече: единствено държавата можела да даде закрила на гражданите срещу икономиката. Силни думи, с които не е задължително да се съгласяваме.

Ханделсблат също поставя под съмнение етатизма на Рау:

”Доверието възниква само от доверие. Това изречение описва смущаващия парадокс на доверието: за да си го набавим, ние задължително трябва вече да притежаваме част от него. Заключението е на берлинския политолог Бернд Гугенбергер, а всекидневието на родители и възпитатели, на на експерти и пътешественици непрекъснато го потвърждава. Не на последно място, потвърждава го и опитът на всички, които излизат на пазара: доверие се получава само срещу доверие. А аргументите на Йоханес Рау са в полза на политиката като доминираща за обществения живот. Ние обаче имаме нужда не от повече, а от по-малко политика, на тази страна изобщо не й трябва трайно върховенство на политиката. В момента политиката сякаш постепенно започва да се изтегля от различни сфери на обществения живот. И това е добре.”