Преглед на германския печат
21 юли 2004� Общото събрание на ООН срещу изгражданата от Израел стена към палестинските територии. Ето първо какво пише издаваният в Котбус вестник Лаузицер Фолксщиме: “ чКоментаторите в днешните германски вестници се спират на редица теми сред които са тази за заплатите на мениджърите, които според мнозина са твърде високи, за помощите за безработни, които също според мнозина са твърде ниски, за работните места и работното време. Две външнополитически теми обаче се открояват. Едната е за новия европейски парламент, в който влизат 25 държави-членки, а другата за решението на Общото събрание на ООН срещу изгражданата от Израел стена към палестинските територии. Ето първо какво пише издаваният в Котбус вестник Лаузицер Фолксщиме:
”И така, както се очакваше Общото събрание на ООН осъди Израел за изгражданата към палестинските територии стена, също както преди това и Международния съд. Единственото изненадващо в гласуването в Ню Йорк беше факта, че всички европейски държави гласуваха за резолюцията. Само че няма да има нито спиране на строежа, нито пък разрушаване на построеното. Това не се дължи само на ината на израелското правителство, а на решението на съдийте, респективно на резолюцията на ООН. Който обявява стената за незаконна, който съзнателно игнорира причините за изграждането й, а именно атентаторите самоубийци, който не посочва алтернатива и, който иска от Израел сдържаност при пасивната му самоотбрана, вместо в неговата агресивна окупационна политика, той може евентуално да постигне една Пирова победа в далечния Ню Йорк, но няма да промени нищо в реалността в Близкия изток. Освен това решението на ООН не можеше да стане в по-неблагоприятен момент. То пречи на Шарон в опита му да постигне демократично мнозинство в правителството и парламента в подкрепа на плана му за изтегляне от ивицата Газа. То подкрепя Арафат в усилията му да поддържа корумпираната си диктатура срещу исканията за реформи отвътре и опитващия се да постигне мир Близкоизточен квартет. ”
Такова е мнението на Лаузитцер Рундшау, а Минденер Тагеблат коментира по следния начин:
”Критикуващите безсъмнено проблематичната от морална гледна точка стена, пропускат факта, че от началото на изграждането й броя на терористичните нападения силно намаля. В Израел има подчертано по-малко убити сред цивилното население в собствената му държавна територия. Дали това е само съвпадение или пък резултат от промяна на стратегията на терористичните банди? Израел, а тъкмо германски политици по особено осезаеми причини подчертават това, има законни интереси да брани сигурността си и то не само за своята абстрактна държавност, а за съвсем конкретния живот на гражданите си. Реалистичното искане щеше да е тези интереси за сигурност да не се налагат безогледно за сметка на беззащитното палестинско население, а не пълното разрушаване на стената.”
Такъв е тона на коментарите във връзка с резолюцията на ОБщото събрание на ООН за изгражданата от ИЗраел защитна стена към палестинските територии. Във връзка с плановете на номинирания председател на Комисията на Европейския съюз Барозу ето първо какво пише Нойе Рур, Нойе Райн Цайтунг:
”При едно проведено наскоро допитване 95 процента от германците не можаха да посочат името на нито един депутат в европейския парламент. На нито един. С Хосе Мануел Дурао Барозу няма да стане нещо друго. Португалецът, който днес трябва да бъде настанен на най-важното кресло в Стразбург, което Европа може да даде някому, е един непознат избиран от непознати. При това от характера и личността на новия председател на европейската комисия зависи много. Дали той ще може да придаде обща насока на опасно разпокъсващия се проект? Дли Барозу ще може да вкара в главите и сърцата на хората новата Европа?”
Коментаторът на Нойе Рур, Нойе Райн Цайтунг оставя тези въпроси без отговор. Издаваният в Бон вестник Генерал Анцайгер коментира по следния начин първата голяма поява на Барозу пред европейския парламент вчера, когато той представи плановете си:
”Началото на новото може да се почувства. Шапки долу пред куража и майсторството с което вчера Хосе Мануел Барозу с голяма вероятност си спечели не само одобрението на Европейския парламент за назначаване като нов председател на Европейската комисия. Решаващото беше как той посочи ограниченията на могъщите сред държавите членки още от самото начало. Особено пикантен второстепенен детайл е, ча по този начин се провали и идеята на германския канцлер Герхард Шрьодер за един нов ”суперкомисар” по икономическите въпроси.”
Издаваният в Лудвигсхафен вестник Райнпфалц се спира на същината на европейския парламент:
”За разлика от националните парламенти конфликтите в Стразбург и Брюксел не протичат между правителството и опозицията, защото там няма такива. Вместо това се борят брюкселската комисия, Съвета на министрите и парламента за различни концепции по политиката. Затова европейските парламентаристи трябва навън да действат сплотено. В миналото това често се удаваше благодарение преди всичко на готовността на компромиси на двете големи партии. И в бъдеще няма да се промени нищо от необходимостта първо в парламента да се намира компромис извън границите на фракциите, защото нито една фракция няма необходимото мнозинство. А това, че големите политически групировки търсят компромис и в персоналната политика, изобщо не е скандал. В смисъла на действена европейска демокрация то е просто необходимост."