Преглед на германския печат

Излизащият в Мюнхен Зюддойче Цайтунг пише следното:

2006 започва за Русия в голямо опиянение . Вчера страната пое за пръв път председателството на Голямата осморка , групата на водещите демократични индустриални нации. Точно в същия час Русия завъртя за съседна Украйна крана за доставките на руски природен газ.Двете събития са от съществено значение за новото самочувствие на една държава , която след края на Съветския съюз бе в търсене на своята идентичност. Русия на Владимир Путин се чувства добре в общството на големите и с блаженство показва на малките кой държи чука.

Вестник “ Ханделсблат” се спира на следния аспект:

За Европейския съюз се очертава една последица. Държавите , като например прибалтийските републики които са зависими до сто , а Полша и Чехия до 80 процента от руския природен газ трябва най-сетне да се огледат и за други доставчици на енергия.Нито шефът на надзорен съвет Герхард Шрьодер , нито концерните BASF или

Eon не могат да продължат да представят нещата така сякаш строеният от тях заедно с Газпром Северноевропейски газопровод не е нищо друго освен елемент от европейска енергийна сигурност.Този проект е елемент от имперските планове на Владимир Путин , тъй като подземното разклонение за Калиниград открива възможността занапред току така да се затваря газовия кран за Украйна и Беларус ако не се съгласяват с ролята на сателит , без обаче това затваряне на крана да води до спиране на отоплението в руския балтйски ексклав. Това е чиста проба политика на изнудване , която накрая би могла да се насочи срещу тези на които сега Русия помага в строежа на новия газопровод.

Според излизащият в Бон всекидневник “ Генерал Анцайгер”:

Точно за новата година руският президент Путин демонстрира своето разбиране за свобода и пазарна икономика и завъртя крана за енергийните доставки за Украйна. Изисква се голяма наивност за да се стигне дотам , че този путинов пилотен проект да не се разглежда като това което е ,а именно чисто изнудване. Ако нямаше политическа причина , ако не ставаше дума да се упражни политически натиск върху страна , която е на път да се откъсне от Русия и да се приобщи към Запада , тогава съвсем логично Газпром щеш да анулира също и други специални тарифи , като например тарифите за предания путинов васал Александър Лукашенко в Беларус. Енергийната сигурност изглежда другояче на фона на такъв призвол, било със или без Шрьодер като шеф на надзорен съвет.

Във вестник “ Кьолнер Щаданцйгер” четем:

Фактически за Газпром няма никаква причина да субсидира дългосрочно газовите доставки за Украйна. Но явно на руския концерн не му е до това да продава своя природен газ на цените на световния пазар. Прокламацията , че Газпром започва незабавно да управлява също и износът на природен газ от Тюркменистан за Украйна показва , че руският енергиен концерн иска да отнеме на съседната страна всяка възможност да ползва други доставчици. Това е рекет. Украйна няма почти никаква възможност да се брани освен ако не започне да отбива нелегално газ от трите газопровода за Западна Европа. Така обаче Украйна би застрашила своята цел за сближение с Европейския съюз.