Преглед на германския печат

Управителният съвет на Международната агенция за атомната енергия даде на Иран един месец срок за да преустанови дейностите си за обогатяване на уран.В противен случай се обмисля сезиране на Съвета за сигурност.Според Еслингер Цайтунг:

Дипломатическите врати които от години бяха отворени за Иран започват постепенно да се затварят.Вярно чe очертаващото се решение на Управителния съвет на международната агенция за атомната енергия все още не означава сезиране на Съвета за сигурност.Ако Техеран обаче не се откаже от дейностите за обогатяване на уран , ако продължава да отхвърля предложенията от Запада и да обръща гръб на сътрудничество с международната агенция тогава решението на шести март ще бъде категорично.При по-нтатъшни нарушения на договора за неразпространяване на атомно оръжие Междунродната агенция ще внесе случая в Съвета за сигурност.

Във всекидневника Ландесцайтунг четем:

Не изглежда че дипломацията би имала още един шанс.Тъкмо в тази изостряща се криза Иран се управлява от надъхан фанатик с псевдорелигозни фантазии за унищожение.Също и извън сферата на атомния конфликт тонът става все по-остър. Иран призовава арабските съседи да използват срещу Запада “ своите икономически оръжия “ , или с други думи да завъртят петролния кран. Това е заплаха която накара , за съжаление твърде късно , президентът Буш да заклейми фаталната жажда на САЩ за петрол и да апелира за известно въздържание.Веднага ОПЕК лансира сценарии на икономически войни. Никога досега жаждата за власт и за енергия не е била уталожвана с думи.

Към следващата тема-ескалацията на протестите в ислямския свят срещу публикуваните в вропйски издания карикатури на пророка Мохамед. Нюрнбергер Нахрихтен одобрява мюсюлмански протести в подходяща форма , но , както още пише вестникът:

Решително се отива вече много далеч щом като мюсюлмански организации изискват от западни политици да забранят такива карикатури. Това би било цензура.И това , нещо кото привържениците на Мохамед трябва да научат е забранено в демокрациите.

Също и Остзее-Цайтунг набляга върху свободата на пресата .Във вестника четем:

Сега вече е време да се демонстрира самоувереност.Не може да се стига дотам че покрай стремежът към добри отношения с арабския свят да се поставя под въпрос нашата свобода на пресата.Това би

било равнозначно на коленичене пред религиозния деспотизъм който не може да си позволи демокрация тъй като ще изгуби убедителност. А свободата на мненията принадлежи към демокрацията така както солта към океана.