Преглед на германския печат

За Близкия изток вестник “Франкфуртер Рундшау” пише следното:

“Сам, по собствена инициатива, Близкият изток, както ни учи и войната в Ливан, няма да стигне до мира. Ала ако международната общност се ангажира поне дотолкова, че да се затрудни по-нататъшната употреба на сила, разумните сили в региона са дяволски длъжни, да мислят не от днес за утре, както бяха свикнали. Поне ливаците, йорданците, египтяните и израелите трябва много бързо да предприемат стъпки едни към други, за да не могат подпалвачите и радикалните ислямисти да изглеждат единствената последователна алтернатива. В противен случай следващата война би била само въпрос на време”.

По същата тема – Близкия изток – всекидневникът “Любекер Нахрихтен”:

“Резолюцията на Съвета за сигурност е търпелив лист хартия. И преди всичко тя казва малко по въпроса, дали и как може да се извърши разоръжаването на неконтролируемата до момента Хизбула. До момента обаче тя се самоизживява като силна както никога преди, за което също си има причини: зад гърба й стоят Сирия и най вече Иран. Т.е. именно онези държави, к които САЩ избягват каквито и да било контакти, дори и на неофициално равнище, каквито още се поддържаха по времето на бил Клинтън. При това е близко до ума: Хизбула и Сие могат да бъдат укротени само, ако се намери начин за балансиране на интересите с Иран. Така както Никсън се нуждаеше от китай, за да може що годе с приличие да се измъкне от виетнамския капан”.

И накрая по темата Близък изток – откъс от коментара на ВАЦ:

Никой няма нищо против Бангладеш. Ала нека поне да е позволен въпроса, дали 2000 войници от азиатската държава ще могат да наложат мир в Ливан. Ставащото из кулоарите на ООН утвърждава израелците в схващането им, че на международната общност не може да се има доверие и поради това предпочитащи да вземат нещата, свързани със съдбата им в собствени ръце. Държавниците, които яростно издигаха искания за примирие между Израел и терористичната милиция Хизбула, нещо им мина ентусиазмът и се уплашиха. Как иначе да се разбира, че Париж, откъдето високопарно претендираха за ролята на водеща сила в региона, е готов да изпрати само 200 сини каски? Още в Конго с ургвайски войски бе злоупотребено в ролята на сили на реда. Нищо по-различно няма да се случи, ако освен бангладешците, в действията се включат непалци. Съвсем абсурдно пък става, когато Малййзия и Индонезия изпратят войници. И двете страни не признават Израел.”

Вестник “Берлинер Курийр” за тероризма в Германия:

“Германия не е островът на блажените. След Ню Йорк, Мадрид и Лондон терорът пристигна и при нас. Надеждата, че той може да ни заобиколи, се разби на пух и прах. Това не беше игра на някакъв безумец. Бомбите не бяха бутафорни, съвсем сериозно смъртоносни. Ужасният извод е, че сме раними. Бе чиста случайност, че взривните устройства не детонираха и не причиниха смъртта на стотици хора. Тези хора дължат живота си на занаятчийска грешка, допусната от терористите. Сега обаче престъпниците вече имат лице и няма да могат да се укриват още дълго.

И накрая по темата за тероризма от излизащия в гр. Росток “Остзеецайтунг”:

“Отново няма панацея срещу опасността, ала има начини за намаляването й. Някои ги съзират в понастоящем 2800-те видеокамери по железниците, дреги – в проверките на багажа. Голям потенциал се крие в бдителните погледи на пътниците. Нека в бъдеще да сме по-предпазливи и да обръщаме повече внимание на спътниците. Контактът очи в очи може да направи живота не само по-интересен, ами и по-сигурен”.