Преглед на германския печат - 15. юли
14 юли 2006Накрая и коментари за интеграцията на чужденците в Германия. Най-напред Висбаденер Курир за близкоизточния конфликт:
“Кукловодите и спонсорите на този конфликт са не в Бейрут, а в Дамаск и в Техеран. Но радикализацията на иранското ръководство не оставя много място за надеждата, че Техеран би могъл да стегне юздите на своите марионетки от Хизбула. Тъкмо напротив, президентът Ахмадинеджад изглежда е решил да подклажда допълнително ливанския конфликт, за да може отчасти да отклони вниманието от своята ядрена програма.”
В резултат от напрежението в Близкия Изток вчера цената на суровия петрол достигна космическите 78 долара за барел. Хайлбронер Щиме също вижда връзката:
“От четири години насам цената на суровия петрол върви само в една посока – нагоре. Цената на черното злато винаги е готова да реагира с повишение на съответни импулси. Пореден пример имаме след израелската военна офанзива в Ливан.”
В Германия от месеци насам е актуална темата за интеграцията на чужденците. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг коментира вчерашната правителствена среща на високо равнище по въпроса:
“Работата над тъй наречения “национален план за интеграция” започна с обичайната шумотевица. Нито християндемократите, нито социалдемократите обаче имат ясна представа какво точно означавна интеграцията и как изглежда успешната интеграция. Със срещата на високо равнище, посветена на интеграцията се прави първи опит за изясняване на понятията. И малко шумотевица може дори мож еда се окаже полезна за привличане на вниманието към тези въпроси.”
Генерал-Анцайгер по същата тема:
“Инеграцията никога няма да бъде еднопосочна улица. Нея трябва да я искат и двете страни. Част от приобщаването към новата страна е да признаеш нейните обичаи, правото и законите й. Мнозинството обаче също трябва да даде възможности на пришълците. Но тестовете с въпроси, на които биха се провалили дори повечето германци, не вършат работа. В крайна сметка нещата опират до езика: немският трябва да бъде задължителен за всички. Още в предучилищната възраст.”
И накрая Еслингер Цайтунг:
“Също както интеграцията, и търсенето на подходящи форми за нея е процес. Всички са единодушни, че езикът и образованието са задължителни за интеграцията. Това вече е нещо. Сега е ред на държавата да създаде съответните условия. Защото далеч не навсякъде ги има. По същата причина е неправилно да се настоява отсега за някакви санкции – все още няма нищо за санкциониране. Естествено, на емигрантите трябва да се разясни, че редом с правата, те имат и задължения. Но това е чак следващата стъпка.”