Преглед на германския печат - 13. юли

Най-напред Франкфуртер Алгемайне Цайтунг:

“Ливан, където действа Хизбола, отново е изправен пред огромни трудности. Израел вече от доста време настоява за разоръжаването на Хизбола. Идните дни ще покажат какви ще бъдат последствията, с които заплашва Израел. Мирната Женевска инициатива и пътната карта за мир в Близкия Изток в момента изглеждат някакви много даленчни фантасмагории.”

Висбаденер Курир с не по-малко песимистична оценка:

“Колкото е разбираемо навлизането на израелската армия в Газа и в Ливан, толкова малка е и надеждата за повече сигурност. Израелските военни отново затънаха в едно блато, от което с големи усилия и след сериозен размисъл навремето успяха да се измъкнат. Навлизането в Ливан – ако не броим утопичната цел да се освободят отвлечените войници – няма никакво друго ясно предназначение. Кой трябва да бъде победен? Хизбола ли? Или пък цялата република, която тъкмо се отърва от сирийското господдство.”

Тагесцайтунг по същата тема:

“Безразборните военни удари или евентуалната нова окупация на Южен Ливан само допълнително ще интернационализират и ескалират близкоизточния конфликт. Те не решават никщо. Безсмислената ескалация и военното насилие в региона, са вина както на Израел, така и на Хизбола и военните групировки на Хамас. Този факт обаче отново показва колко необходима е външна политическа намеса, за да се притъпи острието на конфликта.”

Сега булевардният Експрес за поредното повишаване на цените на бензина в Германия:

“Когато цените на бензина тръгнат нагоре, петролните концерни винаги имат добри оправдания: веднъж е крива високата цена на суровия петрол, друг път покачващият се курс на долара. Веднъж капацитетите на рафинериите уж не достигат, после пък някой ураган ще засегне платформите и ща даде пореден повод за повишаване на цените. А за да бъдат сплашени потребителите винаги се припомня тежкото положение в такива страни-производителки на петрол като Ирак и Иран с внушението: гответе за още по-високи цени! На пръв поглед всички тези аргументи могат да изглеждат дори убедителни. Но ако се вгледаме по-внимателно, веднага ще видим, че са кухи фрази. Защото могъщото петролно лоби, което контролира всички фази от добива на петрол до продажбата на бензин, не повишава цените, за да оцелее производството. Не, то просто увеличава своите милиардни печалби – доказват го балансите на концерните.”

Много германски вестници коментират оставката на треньора на националния отбор Юрген Клинсман. Зюддойче Цайтунг свръзва тази тема с политиката, както често пъти се правеше по време на СП:

“Футболният ентусиазъм, който носи печата на Клинсман, засега няма политически еквивалент. А за щатната бройка на национален надеждоносец няма политическо назначение. Дори президентът не може да я заеме.”

Ландесцайтунг от Люнебург се спира на наследството, което Клинсман оставя на совя досегашен помощник Йоахим Льов:

“Най-добре е да си тръгнеш когато е най-хубаво. Най-малкото поради това никой не бива да се чуди на оставката на Юрген Клинсман. В продължение на две години, въпреки упоритата съпротива, той наливаше основите на празника, който преживя Германия по време на СП по футбол. Наследството, което поема Йоахим Льов, е тежко. Клинсман беше лидер и обединител. Льов е известен като изключително добросъвестен специалист и хитър тактик, но не притежава нито харизмата, нито великото име на своя предшественик. С него може да се случи онова, което се случи с Берти Фогтс след Франц Бекенбауер: който нахлузва прекалено големи обуща, много лесно се препъва.”