Преглед на германския печат от 11-ти април 2005 год.

Така например бонският вестник “Генерал-Анцайгер” се спира на предизборната борба за предстоящите на 22-ри май и вероятно решаващи избори за местен парламент – Ландтаг – в най-голямата по територия провинция на Германия – Северен Рейн-Вестфалия:

“Правителствата в Германия като правило, спазвано в повечето случаи, падат от власт чрез избори. Това е нещастието на Щайнбрюк /действащият министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия от СДП Щайнбрюк/ и шансът на Рютгер /претендентът от опозициоонния ХДС/, като за последния относително малко значение има обстоятелството, че още не е представил екипа си. Защото СДП понастоящем е наказвана заради работата си в Берлин, докато ХДС за разлика от преди 5 години, по време на аферите му, сега скача от успех на успех. Значението на изборите на 22-ри май вероятно ще предизвика във всички партии, хвърляне на всички усилия за мобилизиране на електората. Тези усилия обаче ще коригират днешните анкети. Или с други думи казано: между реките Рейн и Рур ще бъде напрегнато.”

Вестник “Майн Ехо” от гр. Ашафенбург пише следното във връзка с предложенията за въвеждане на минимални заплати, каквито в Германия досега няма:

“Не е ли твърде разбираемо човешки, когато млад калфа-месар от Полша си търси работа на запад, защото има да изхранва у дома семейство? И не са ли евтините сезонни работници из ягодовите плантации и полетата с аспержи в голяма степен добре дошли помагачи, защото в Германия трудно се намират хора за такава неблагодарна и усилна работа? С минимални надници е трудно справянето с този феномен, не и тогава, когато бъдат пригодени към положението в отделните браншове. В строителството е в сила Законът за делегираните фирми, който сега министърът на икономиката и труда Клемент би искал да разпростре и върху други клонове от промишлеността. Ползва ли се този закон с успех? Не. Никъде другаде няма толкова много черноработници, колкото в строителството.”

Кьолнският таблоид “Експрес” за пенсионната възраст:

“Предположението, че може да се работи до 67-годишна възраст е абсурдно. Това е известно и на онези, които назовават тази възраст като минимална за получаването на пълната пенсия. Това не е нищо друго освен трикова сметка. Повечето, ккто и досега ще излизат или ще бъдат изпращани преждевременно в пенсия. Това означава за тях намалена пенсия т.е. облекчават се пенсионните каси. Който наистина остане на работа до 67, ще получи наистина пълната пенсия /която обаче дотогава ще се увеличава само несъществено или изобщо няма да нарства/, но въпреки т ще облекчава пенсионните каси, защото му астоват по-малко години да живее. Най-малкото нечестни са преструвките, че пенсиите са енщо, което правителството ни отпуска от чисто великодушие. Ние сме си ги платили. Пенсията не е милостиня, момента на изплащането й не може да се определя произволно, за да се подпомага цялостния бюджет. Нуждаем се от нови пенсионни концепции, а не от евтини трикове.”

Редица вестници коментират и сватбата в Уиндсър Кесъл:

Като например “ТеЦет” от Мюнхен:

“Шапка ли беше това, което носеше на главата си новата Корноулска херцогиня? Може би диадема? Или пък все пак, нещо което би подхождало към предисторията на този брак, трънен венец? Шапките наистина бяха най-зрелищният момента на тази просто ултра-британска сватба – с типичната им смес от грандоманство и безвкусица. “

Ето накрая о откъс от коментара на вскекидневника “Хамбургер моргенпост” за влошаването на отношенията между Китай и Япония:

“Караници между държавите заради исторически класификации има навсякъде по света. Това е съвсем нормално, тъй като всяка страна поддържа своите си национални митове. Че Япония идеализира собствената история и особено агресивно-империалистическата си фаза до 1945 год. не е някакво ново явление. За съжаление там никога не е извършвано критично разглеждане на миналото. Пожароопасно обаче е как реагира нов Китай със самочувствието на напращяла от мощ суперсила.”