Преглед на германския печат на 6-ти април 2005

Седмичникът “Ди Цайт” от Хамбург също не пропуска да отдели място за покойния Йоан Павел Втори:

“Понастоящем много се говори за страданието и смъртта на папата. Обвиняват го, че се е самоинсценирал. Какво недоразумение само! Йоан Павел се опита да отправи лично Великденското послание, просто, защото това беше важно за него. Други пък твърдят,у че е искал да демонстрира, че също така и инвалидите и болните трябва да бъдат интегрирани. И това е само недоразумение, макар и добронамерено. Защото онова, което папата показа не бе, че се моли да бъде интегриран в обществото, а че и последните сили са сили, с които нещо може да се промени. Не не последно място със страданието си той ни демонстрира сила, както и че за нищо, което ни сполита не трябва да се срамуваме. Не за треперенето, не за пресекващия глас, инконтиненцията или склеротичната забрава.”

Всекидневникът “Манхаймер Морген” се спира на осигуровките срещу безработица:

“Идеята изглежда проста, но не лоша. Нека фирмите, които уволняват на едро, да плащат за това, като за целта вноските за осигуровките биват подходящо степенувани. Това предлага икономическият мъдрец Волфганг Франц Иначе манхаймският експерт по трудовия пазар е по-скоро известен с призивите си към намаляване на заплатите, повече съкращения и разклащане на тарифните договори. Сега той може да очаква необичайни аплодисменти от синдикатите и от левицата. Ала за съжаление инициативата му не звучи особено реалистично. Да се определят съответните вноски по осигуровките срещу безработица съгласно принципа за предизвикалите я, би изисквало твърде много работа. Още повече, че изобретателни фирми умеят да замаскирват намаляването на персонала с “преструктуриране”.”

Байройтският вестник “Нордбайришер Курийр” коментира цесто цитираните тези дни фини прашинки от дизеловите двигатели без саждени филтри:

“Бързи успехи са възможни само през кесиите. Който работи с чисти двигатели или инсталации, трябва да бъде фискално поощряван. Който не го прави, трябва да плаща. Така последователна би могла да бъде политиката. Сега важното е, всичко това бързо да придоби формата на закон. За да могат купувачите на автомобили, собствениците на отоплителни инсталации, шефовете на фирми, автобусните предприятия и железниците с многото си дизелови локомотиви да знаят, какво ги чака.”

“Ханделсблат”, излизащ в Дюселдорф за коалиционната криза в Австрия:

“Канцлерът на Австрия Шюсел стиска подадената му десница от Хайдер и решава да продължава в същия дух, все едно нищо не е станало. В крайна сметка той е наясно, че нови избори предвид на лошите анкетни данни и нелицеприятния образ на коалиционния партньор, не биха могли да предложат алтернатива. Опозицията се пени, но само толкова. Може ли Шюсел да мине метър? Отговорът е: не! Защото залага на съюз без бъдеще. Той успяваше да управлява със старата партия на Хайдер, защото Хайдер все по-малко имаше думата в нея. Новооснованата партия обаче недвусмислено се доминира от Хайдер. Конфликтът с Шюсел е предвидим. В дългосробна перспектива канцлерът ще трябва да си потърси друг коалиционен партньор.”