Преглед на германския печат на 5-ти април 2005

За покойния глава на Католическата църква вестник “Меркише Алгемайне”, излизащ в гр. Потсдам пише следното:

“Че смъртта на Йоан Павел Втори дълбоко докосна също така и атеисти, и принадлежащи към други вероизповедания, е свързано не само с необикновено дългия му престой на папския престол. Полякът Карол Войтила разделяше болезнения опит на миналото столетие с милони хора по света. Той познаваше от личен опит ужасната Втора световна война, мрачните години на комунизма, разделението на света на блокове и пренесе това преживяно във времето след промяната, във времето на глобализацията. За 26 години той стана спътник и на онези, които не споделяха вярата му. Най-впечатляващото бе обаче, как му се удаде, настоявайки на старите верски принципи на католическата църква, същевременно да посочи нови пътища и при това да спечели за тях млади хора. За това се изискваше дълъг дъх, понасящ изпитанието на времето, на промените и смяната на системите.”

Столичният всекидневник “Берлинер Цайтунг” се спира на кризата с и около външния министър на Германия Йошка Фишер:

“Може би нееобичайните измерения на ината, на високомерието, с които Фишер се противопостави на министерството си, не произтичат от “износването му” на заемания пост. Може би те са именно част от неконвенционалната му биография. Германците ценяха у него политикът, който всъщност не беше политик. Нашето общество храни дълбоко недоверие и отчужденост спрямо политиката, срещу тактиката, компромисите, малките лъжи. Техният любимец трябва да еспециалист, баща и автентичен. Фишер беше автентичен. Като човек на опозицията, той цесто полагаше глава като дремещ на масата, когато не искаше повече да слуша, какво приказват от традиционните партии. Сега знаем, че е полягал на масата и когато са му говорели подчинените му служители, а по-късно и обществеността. Автодидактът е човек, който сам си е бил учител, защо му е да слуша, какво говорят другите? Автентичен е, който “не се оставя да бъде прегънат”, а това се родее с отказа да се вниква в нещата. Ето че сега германците си имат политик, който е различен от другите и могат да сравнят, какво произлезе от туй”.

Вестник “Нордбайришер Курир” от гр. Байройт за шефа на автомобилния концерн Даймлер/Крайслер Юрген Шремп:

“ За Юрген Шремп – най-добре платеният след Венделин Видекинг от Порше германски мениджър от автомобилната индустрия, ядовете нямат край. Малолитражният модел “Смарт” е пред спиране от производство, заради непродаваемост, корупция в пласмента в Германия а сега и най-голямата в историята на концерна акция за връщане на автомобили за сервизно дообработване. Това кара качествения имидж на Мерцедес да помръкне и разярява акционерите, пред които утре Шремп ще трябва да се изправи но общото събрание. Ако Шремп не успее да се овладее проблемите с електрониката, марката ще понесе трайни вреди и загуби. А тя живя с десетилетия наред именно от солидността и изключителността си, най-добрите предпоставки за цените, по-високи, отколкото се осмеляваше да поиска конкуренцията.”

Комисията на ЕС прогнозира, че ръстът на германската икономика е на последно място в целия Евросъюз – на 25-то и го определи за 2005 на едва 0,8 %. В тази връзка дюселдорфският всекидневник “Ханделсблат излиза със следния коментар:

“Комисията залага на фактора “време”. Реформата на пакта за евро-стабилност първо трябва да се реализира в съответните разпоредби на ЕС. През есента комисията ще прецени още веднъж положението в германия и във Франция, вече в светлината на новите правила. За Берлин това означава отбой. Защото министрите на финансите определиха, че спадовете в конюнктурата, неприченине по собствена вина, трябва да се отчитат като смекчаващи наказанието фактори. В последната си пролетна експертиза самата комисия потвърждава, че растежът в Германия през 2005-та ще е едва 0,8 на сто или много по-лош от първоначално предсказания. Германия затвърждава позицията си като спирачка на конюнктурата в целия съюз. Затова пък икономическият великан Германия ще бъде отгоре на всичко възнаграден с несанкциониране. Толкова парадоксална е логиката на новия пакт за стабилност.”