Преглед на германския печат на 5-ти август

Берлинският Тагесцайтунг коментира, че както обикновено, когато става дума за терористични нападения в Китай, властите се позовават само на своите си държавни медии. Въпреки това едва ли някой може да оспори, че и Пекин има проблеми с тероризма. Спорно е колко голяма е опасността и каква би била реакцията на Китай при евентуален атентат. Големи спортни събития като Олимпиадата са най-късно след Мюнхен 1972-ра година любимите цели на терористите. В Германия също усетиха напрежението по време на Световното първенство по футбол през 2006-та година. разликата е, че никой в Китай не може да подаде оплакване заради нарушаване на човешките права.

Щутгартер цайтунг отделя внимание на руския писател Александър Солженицин, който почина на 89-годишна възраст. Вестникът пише, че Солженицин е пример за това колко голямо може да е влиянието на един писател. Но той е също така пример за това, че не всяко политическо изказване е истинно, само защото излиза от устата на творец. Да се раздели едното от другото си остава задача на отделния читател. Политически влиятелния писател не отнема мисленето на читателите си, а напротив - провокира го. "Границата между добро и зло не минава между държави, класи и партии, а директно през човешкото сърце." Едно от многото изречения, с които Солженицин ще остане в историята.

Бадишес Тагеблат също пише по повод смъртта на писателя. Това, че при престоя си на запад Солженицин не е бил особено въодушевен от политическата система има единствено и само общо с убежденията му. Той не се остави на нито една система, защото не пасваше нито на изтока, нито на запада. До край преследваше своята максима: да не живееш според една лъжа.

И Тагесшпигел взема отношение към Александър Солженицин, като пише, че за влиянието на такива титани като Солженицин има много понятия - дисидент, критик на режима, бунтовник и пр. но всички те са прекалено слаби, за да опишат Александър Солженицин. От групата на опозиционно настроените той се открояваше както може би само друга една фигура от неговото поколение - Нелсън Мандела.

Ако на някой писател му се е отдало да променя общества и да влияе на политиката през 20-ти век, то това е Александър Солженицин, твърди Нордкуриер. И това, като имаме предвид, че не става дума за родината му. Изолацията на автора по време на съветската диктатура даваше своите плодове. Но тритомният му роман "Архипелаг Гулаг" взриви западния свят и реално сложи край на романтичната представа за комунизма като за прекрасна идея.

Дюселдорфския Ханделсблат смята, че сред най-невероятните и дори абсурдни неща на близкоизточния конфликт е фактът, че палестинци бягат в Израел, за да спасят живота си. Това само доказва с каква брутална решителност действат хората на Хамас. И разделението на палестинците е съвършено. Ако президентът Махмуд Абас е мечтал да си възвърне властта над ивицата Газа, най-късно сега е време да осъзнае, че това е илюзорна представа.

Меркише Одерцайтунг коментира, че ръстът на германската икономика намалява и скоро това ще окаже влияние и върху данъците. С други думи за голямата коалиция и за канцлерката Ангела Меркел може точно във важната изборна 2009-та година да настъпят тежки времена. Последните прогнози са, че досегашният бум може да приключи съвсем скоро. което ще доведе познатото напрежение за реформи, които да оставят Германия в международната икономическа игра.