Преглед на германския печат на 31. август 2004

Във връзка с провала на идеята за отделно здравно осигуряване за зъбното протезиране и продължаващия дебат по здравната реформа мюнхенският Зюддойче цайтунг отбелязва следното:

”Истинската, всеобхватната здравна реформа би трябвало да се обляга по-силно на идеята за конкуренцията и частната инициатива. Тя би трябвало да разбие монопола на здравно-осигурителнокасовото лекарско сдружение и да разреши прякото договаряне между осигуровките и лекарите. Тя би трябвало / и тук ГСДП е права!/ независимо от доходите, да позволи на всички да се прехвърлят към частни здравно-осигурителни каси. Би трябвало да застави частните каси да се конкурират помежду си и да предостави на частно осигурените възможността да сменят касите без загуба на спестения капитал. А би трябвало и широко да отвори аптечния пазар”.

Социалистическият всекидневник Нойес Дойчланд от Брелин коментира в едно завършилите олимпийски игри в Атина и предстоящите президентски избори в САЩ по следния начин:

” Джордж Уокър Буш май най-щеше да се радва на иракски олимпийски медал. Но и без такъв неговите венцехвалещи превърнаха безсрамно багдадските спортисти в републикански предизборен клип. Това е не само според олимпийската легенда Карл Люис фарисейско и неуместно. Подхожда обаче превъзходно на политиката на Буш през последните 4 години. Започналият вчера конгрес на консерваторите бележи началото на горещата фаза в надпреварата за Белия дом. Не случайно те си избраха бастиона на демократите Ню Йорк, няколко дни преди 11-ти септември, в подножието на ”патриотичния храм” ”кота нула”. Отпечатъка си върху шоуто по номинацията в нещо като строго охранявана зона оставиха стотиците хиляди протестиращи с дългоноси кукли Пинокиовци срещу президента, който с предизвиканата с измама война и с катастрофалната си война срещу терора иска да бележи точки в изборната борба. Зе целта Буш даже е готов общовато и предпазливо да признае някои грешни преценки за Ирак. Участниците в най-голямата от години насам политическа демонстрация в Ню Йорк той обаче естествено не може да хване на въдицата си по този начин. За тях ”Ирак е арабската дума за Виетнам”, както се четеше на плакатите им. Не е в сила това обаче за онези два и половина милиона избиратели, които съгласно допитванията още не са се решили чия страна да вземат в почти равното досега набдягване с Джон Кери. Още повече, че съперникът не се изявява като олимпиец.”

Ето по същата тема и цитат от коментара на вестник Тюрингер алгемайне, излизащ в гр. Ерфурт:

”Посланието на Джордж Уокър Буш е ясно и разбираемо: който иска силна Америка, която с цялата си суровост за продължи войната срещу тероризма, трябва да гласува за мен. Ето защо с номиниращия се конгрес той се отправи именно в града, засегнат най-тежко на 11-ти септември. По този начин обаче той вдигна на крак и всички онези, които предупреждават да не се продължава с войната и вече съзират в Ирак новия Виетнам. А тези стохилядни протести тепърва ще нарастват с всеки следващ убит в Ирак войник на САЩ. Именно, защото Буш по този въпрос не търси обществен консенсус, а продължава да разслоява лагерите.”

Ето накрая и откъс от коментара на Франкфуртер Рундшау за изборите в Чечения:

”Средствата, с които бе възкачен на трона новия президент Алу Алханов, са старите: подправени избирателни регистри и очевидно стотици хиляди фалшифицирани бюлетини. Май голямото мнозинство сред чеченците беше решило да не удостоява с участието си този фарс. Което, разбира се, нищо не промени: кремълските наместници безгрижно оповестиха резултати, които изглеждат като извадка от изборните протоколи по съветско време... Честни избори се невъзможни в зона на военни действия. Дори само заради това дори и при що годе нормално протичане тези избори бяха под лоша звезда. Наглото им фалшифициране обаче означава, че Алханов, както вече и предшественикът му Кадиров, е лишен от каквато и да било демократична легитимност. А само легитимен президент би могъл да започне да разчупва дяволския кръг на терора и контра-терора."