Преглед на германския печат на 28-ми юли 2005

Вестник “Тагеспост” се спира на ситуацията с пенсиите в Германия, след като социалната министърка Шмид оповести вчера, че ще се наложи още през октомври авансово да бъдат теглени около 500 милиона евро за покриване на дефицита:

“Едно нещо е сигурно: че пенсионните каси са празни. Тяхното положение е даже още по-лошо, защото междувременно са дотолкова в минус, че наесен ще трябва на първо време да разчитат на федерален кредит. С рухналите социални системи правителството, което ще дойде след Шрьодер ще поеме тежко наследство. Ангела Меркел досега не е дала отговор на въпроса, как възнамерява да санира пенсионните каси. Тя отдавна вече се сбогува с една някогашна обявена цел на ХДС/ХСС, а именно – да премахне необичания, но затова пък пълнещия пенсионните каси еко-данък. Ала всичко това не е достатъчно. Не може обаче и да се мисли за по-нататъшни намалявания на пенсиите. Освен ако ХДС/ХСС искат от самото начало да си развалят отношенията с 20 милиона пенсионери.”

Офенбургер Тагблат” по същата тема:

“Повече пари за всички и всички ще се отървем от всичките наши финансови грижи. Така “икономическият мъдрец” Берт Рюруп си представя изхода от провала с пенсиите. Да се вдигнат заплатите, за да се получават повече пенсионни вноски. Наистина приказно предложение, напомнящо приказката за “звездния талер”. Нали тези пари трябва да дойдат отнкякъде? Колкото и симпатично да звучи това предложение, то би имало обратен ефект. По-високи заплати за всички означават и повече бреме за всички фирми. Това би допринесло за съкращения и рационализации. Тогава в крайна сметка ще има още по-малко плащащи вноски за пенсионните каси и парите пак няма да стигат. Пообъркалият се г-н Рюруп би следвало да окаже една последна услуга на пенсионните каси и да се пенсионира.”

Всекидневникът “Остзеецайтунг, излизащ в Росток пише следното за пазара на работната ръка:

“Избори или не-избори, но положението на трудовия пазар си остава мрачно. При това вече не е никаква тайна, че проблемът с безработните вече не може да се реши на национално равнище и само с реформи на трудовия пазар. Германия се нуждае от пресни инвестиции. Поради това е направо върха на глупостта, изнасянето на работни места зад граница отгоре на всичко да се финансира от данъчни постъпления. Политиците трябва да сложат край на подобни погрешни пътища, за да се пестят средства и да се възстанови доверието.”

Ето накрая и откъс от коментара на “Меркише Одерцайтунг” от гр. Франкфурт на Одер за обвиненията, отправени от италианския представител в ООН, че държавите от Г 4 изнудвали по-бедни държави да гласуват за разширяването състава на СС на Световната организация:

“Това, което се разиграва е ръкопашна битка, напомняща за най-мрачните времена на студената война. За бъдещите модели на Съвета за сигурност се преговаря като на пазара. И разбира се в случая е близко до ума, че една или друга заинтересована страна мами с обещания или заплашва със санкции. Държавите от Г 4 се опитват в стремежа си към постоянни места в СС да привлекат на своя страна над 50-те африкански държави, защото само така може да се постигне мнозинство от две трети в Общото събрание. Африканците обаче хранят собствени амбиции. Те искат не само две собствени постоянни места, а за разлика от Г 4 и правото на вето. Към това се прибавят многобройните междунационални разногласия. Италия е против Германия, което беше и същинската причина за атаката на представителя на Рим в ООН Спатафора. Китай не иска Япония да е в СС. Пакистан блокира Индия, а Мексико има нещо против Бразилия.”