Преглед на германския печат на 24-ти септември

Берлинският Тагесшпигел пише относно финансовата криза, че всеки сам кове щастието си, тоест пазарът сам се регулира. Който предприема големи рискове, трябва да включва вероятността и за провал. Всички печелят от глобализацията, а държавната намеса винаги нанася вреда. Социалист като Уго Чавес се доверява днес много повече на пазарите, отколкото американското правителство например, завършва вестникът.

Европейската социалдемокрация се нуждае от нова визия, смята Щутгартер Цайтунг. Това, в случай, че тя желае да остане водеща политическа сила. Малцина смятат, че тя не трябва да полага тези усилия. По дефиниция социалдемокрацията се грижи за политическото равновесие между капитала и работата и по този начин осигурява социална стабилност в капиталистическата система. Как обаче се получава това в един все по-отворен свят, където националните рамки стават все по-плаващи? Отговорът е - най-добре чрез интернационална съвместна работа, пише Щутгартер Цайтунг.

Ханделсблат виза отношение към 63-тата сесия на ООН. Едва пет години са изминали откак Джордж Буш държа своята уверена реч пред събранието на ООН. Светът през есента на 2008-ма година е доста по-различен оттогава. Днес исполинското тяло на САЩ изглежда въпреки огромния си пазар и икономическата си, както и военна мощ, като голям клатушкащ се колос, който заплашва да се срути. Невротичните опити да се стабилизира националния, както и световния финансов пазар чрез огромни държавни инвестиции, отвличат вниманието от това, което финансовата криза може да донесе след себе си като драматични политически последствия за целия свят.

Берлинер Цайтунг смята, че е ирония на историята, че държавата сега иска да спаси тъкмо тези, които винаги са искали тя да бъде малка и слаба, тези, които спечелиха най-много от глобализацията и чрез власт и влияние успяха да ограничат максимално възможностите на управляващите. Широката маса от граждани обаче спечели твърде малко от всичко. Пропастта между богати и бедни продължава да се задълбочава, заплатите не могат да бъдат увеличавани съобразно поскъпването на живота, инфраструктурата застарява, завършва вестникът.

Мителбайрише Цайтунг също взима отношение към кризата и пише, че благосъстоянието на задлъжнелите САЩ все повече зависи от парите на богати азиатски и арабски страни. Финансовата криза бележи и началото на края на най-голямата световна икономическа сила.

В Манхаймер Морген четем:

Що се отнася до корупцията, Германия има малко причини да сочи с обвинителен пръст другите. Случаят със Сименс показа, че дори едно стабилно германско предприятие не може да бъде опазено от отровата на корупцията. И все пак - контролът работи, механизмите също. Скандалът със Сименс беше като шок и още повече изостри сетивата на контролиращите органи.

Кобургер Тагеблат пише относно цените за мобилни разговори в рамките на Ес следното: докато цените не се ориентират по изискванията на един нормално функциониращ пазар, вместо това са пример за предприемаческа алчност и то за сметка на потребителя, дотогава телекомуникационният бранш ще трябва да живее с твърдата намеса на Брюксел, завършва вестникът.