Преглед на германския печат на 14.02.2005

По първата тема – Дрезден и неонацистите вестник Рейн-Некар Цайтунг от град Хайделберг пише следното:

”не бива да се предоставят на неонацистите улиците и площадите. В този смисъл може би и заплануваното изменение в правото на свободни събрания още не е последната дума. Ала най-вече не бива постоянно да се отпускат на неонацистите най-гледаните и слушаните времена по електронните медии и най-дебелите заглавия в печатните. Защото те направо се самоопиват от незаслуженото си присъствие в медиите, които понастоящем отново се самообезценяват. Една неделя в Дрезден. еДна необикновена неделя. Ала събралите се от половин Европа 5000 десни радикали, строени, за да се опитат да извратят смисъла на паметта, заслужават не само презрение, а и най-голямото възможно игнориране. Защото те са нищо в сравнение със събраната в Дрезден добра воля, която 60 години след безчовечния акт на разрушението, следващ жестоката логика на тоталната война, потърси знака на помирението и го намери. Затова трябва да се говори. Останалото заслужава мълчание.”

По същата тема – всекидневникът Осттюрингер цайтунг от гр. Гера:

”С бомбардировките преди 60 години войната се върна в страната, която я бе започнала и я бе разнесла по света по безпримерен до момента жесток и безмилостен начин. Това трябва на всяка цена да се включи в помена за ужасната бомбена нощ в Дрезден. В случая няма място за нови тълкувания и релативирания. Още повече, когато се употребяват по безсрамен начин думи като ”терорИ или ”холокауст”. От Дрезден може да произлиза единствено посланието, че войните не трябва да се водят, а трябва да се прави всичко за тяхното предотвратяване.”

Към мтората основна коментарна тема днес – конференцията по сигурността в Мюнхен. Ето какво пише мюхнеският Зюддойче цайтунг:

”Германският канцлер предизвика ядове сред НАТО, макар че само иска да помогне на алианса. Всичко само от неумелост ли? Няма улики, Шрьодер да се е ръководил от някакъв конспиративен мотив. Канцлерът върти външната политика без особено търпение: тук предложение, там опит, а утре и без това всичко ще изглежда по коренно различен начин. Трябва обаче наистина да се съжалява, още повече че най-важното послание на Шрьодер едва ли не остана незабелязано: Откровеното му признание за Атлантическия пакт. Подобно нещо отдавна не бяхме чували от него”.

И накрая – по същата тема – цитат от Франкфуртер Алгемайне цайтунг:

”Според Шрьодер съюзът трябва да се сбогува с миналото: обръщайки до голяма степен гръб на военните опции, политизирайки НАТО, реформирайки Съвета за сигурност т.е. чрез постоянен мандат за Германия във висшия орган на ООН. Доколко Шрьодер по този начин се отдаречава от съюза, както си го представят американците, стана ясно от словото на Ръмсфелд. Там не ставаше дума за мъгляви рискове, а за суровия ислямистки терор, към който трябвало да се адаптира НАТО. Ръмсфелд изведе оттук отдавна познатия извод за доминантното положение7 ”Нашето единство не трябва да означава единна тактика и еднакви мнения, а прагматична общност”. Именно това, а не европейският авангардизъм по въпросите на сигурността, е причината НАТО да не е първостепенното място на стратегическото трансатлантическо съгласуване, каквото желае Шрьодер. Повече няма да може да му каже и Буш. Нито пък доклад на самия Шрьодер."