Преглед на германския печат на 05.01. 2006 г.

Вестник “Майн Ехо”, излизащ в гр. Ашафенбург пише следното:

“Повече от неясно е, как ще функционира в действителност РосУкрЕнерго. На съвместната концепция на Газпром, Нафтогаз и на австрийското Райфайзен Инвестмент А. Д-во със седалище в Швейцария изглеждат не по силите дори само украинските покупки на газ от Туркменистан. А сега същата тази фирмяа трябва да се справя не само с целия енергиен внос за втората по територия държава в Европа, а и да контролира глобалните транзитни артерии. Тук не става вече дума просто за тръбопровод от А до Б, а за огромна “гара Разпределителна”, от която да се организира разпращането на туркменистански, казахстански, узбекистански и, не на последно място, на руски газ.”

Хамбургският седмичник “Ди Цайт”, който излиза днес също коментира тази злободневна тема:

“/Въпреки московските “газови маневри”/… правителството на Меркел би сторило добре, ако заедно с ЕС поеме ролята на “честния посредник”. Меркел се ползва в източна Европа с доверието, което Шрьодер проигра с “путинофилската” си политика, тя се ползва с такова доверие и в Москва, където искат положително развиващи се отношения с берлин. Още по-добре би било за Герхард Шрьодер, да се откаже от председателското място в надзорния съвет на консорциума за Балтийския газотръбопровод.”.

А всекидневникът “Ханделсблат” от Дюселдорф пише:

“Споразумението по газови спор между Украйна и Русия все пак последва много по-бързо, отколкото можеше да се очаква. Компромисът обаче ще бъде дълготраен, само ако и двете страни променят поведението си. От САЩ и ЕС се очаква, да свържат Москва и Киев в диалог за сигурността на енергоснабдяването. Досега обаче западът подлага само Русия на натиск, да поукроти имперските си амбиции. Редица медии окарикатуряват Владимир Путин като мрачен кремълски деспот и въздигат Виктор Юшченко в негов антипод – светла демократична личност. В действителност двамата с просъветския си политически стил имат повече общи, отколкото разделящи ги черти”.

Накрая на днешния преглед на германския печат и откъс от коментара на вестник “Висбаденер Курийр”, чиито автор размишлява за алтернативните енергоизточници, в случая за атомните централи:

“При никой друг енергоизточник световните запаси не се изчерпват така бързо, както при урана, който според сериозни преценки ще стигне максимум за още 4 десетилетия. Ядреното гориво освен това се намира в точно толкова несигурни региони както е с нефта и газа, не на последно място в страните от бившия СССР. Разбира се, уранът и плутоният могат да се рециклират, което обаче се извършва в рамките на скъпоструващ и криещ рискове за сигурността процес със силно отровни отпадъци, чието трайно складиране не е решено никъде по света досега. Не на последно място високите разходи и недоизяснените рискове за сигурносттта, накарапа германската енергетика да постигне атомния консенсус с червено-зеленото правителство. “ /за постепенното изключване на АЕЦ в Германия/