Преглед на германския печат на 04.09.04

Мюнхенският всекидневник Зюддойче цайтунг е лаконичен в преценката си:

”Русия е разнищваща се по кавказките си крайща империя и вероятно ще трябва да се раздели с Чечения. Да се извърши това разделение безкръвно и да се гарантира, че независимостта ще предизвика създаването на приемлива за Русия държавна структура, би било задачата на шефа на Кремъл. Ако привърженикът на великоруската идея Путин не стори това, то той самият както и неговите приемници ще трябва с десетилетия наред да живеят с кавказкия терор”.

Кьолнският таблоид ”Експрес” е по-патетичен в коментара си:

”Мръсният терор срещу деца – най-сетне драмата със заложниците свърши – но мнозина за съжаление я заплатиха с живота си. Снимките на оцелелите предлагат известна представа за това, какви мъки и страхове е трябвало да изстрадат тези бедни хора, децата и родителите им. Голяма част от тях ще останат белязани до края на живота си. Раните на телата им сигурно ще зарастнат скоро, но не и тези в душите. Онова, което им сториха безскрупулните престъпници, не може да бъде оправдано или извинено с нищо. Също не и с потисничеството срещу чеченския народ от руските окупатори. Извършителите не са борци за свобода, а безсъвестни престъпници, които дори отказаха водата и храната на жертвите си. Пред лицето на тяхната жестокост и човеконенавист руснаците нямаха друг избор. Те трябваше да се възполбзват от предложилата им се възможност и да щурмуват училището за да предотвратят още по-страшен изход.”

Вестник ”ТеЦет” от Мюнхен:

”Терорът посяга към невинните. Може би това е новото му измерение. От 11-ти септември насам спиралата на терора достига все по-кървави и отвратителни висоти. И преди всичко – тя се върти все по-бързо. Насилието срещу заложници вече не са последното, отчаяно средство на потисканите малцинства, а първото. При това винаги се проявява една и съща дилема: трябва ли държавата да се оставя да бъде изнудвана от безскрупулни и кръвожадни терористи? Не. Правилно е решението, макар и да може да се спори по въпроса, доколко безмилостната руска окупационна политика в Чечения е предизвикала подобна ужасна ситуация. Светът се измъква от решаването на тези проблеми. Дали в Близкия Изток или в Чечения интересите на влиянието и икономическите интереси на западната общност редовно се поставят над съдбата на преследваните и потисканите. Кървавата сметка засяга обаче всички нас.”

Ето накрая и откъс от обширния коментар на вестник Ди Велт от столицата Берлин:

”Като през филтър достигат до нас образите на битката за училището в Беслан. Избягали заложници, ранени деца, объркани учителки и родители, полудели от страх, всички те изграждат цялостния образ на безпомощността. С часове продължи сражението за училището, но и часове след започването на сражението не можеше да се разпита нито един очевидец. Нищо не проникваше извън зоната на бойните действия на училищния двор. Това екласическият руски маниер: явленията са видими, но защо и как – остава в мрак. Тайната служба на Путин разкраси фактите около терористичните атаки срещу двата самолета. През последните дни светът дори не биваше да узнае, колко хора изобщо са се озовали в ръцете не терористите. Путин, който издаде навремето заповедта за бруталната офанзива срещу Грозни, спуска завесата пред своята война в Чечения. Чуват се виковете зад нея, понякога кръв се стича в оркестрината, но и все се намира по някой западен правителствен ръководител, който да удостовери на всеуслишание на Путин, че всичко всъщност си е съвсем в реда на нещата. Все още е неясно, как точно са протичали събитията през последните дни и кога, и защо ситуацията ескалира. При все това става ясно, че руските власти не признават в действията си милост и като че ли събитията надхвърлят силите и възможностите им. Така на терористите се удаде нещо парадоксално: те, които не заслужават никакви симпатии, успяха да дискредитират Русия в очите на световната общественост. А тя, световната общественост, напук на всичките телевизионни камери усеща, че истината за този ден ще стане ясна късно, а може би и никога."