Преглед на германския печат на 03. септември 2005

Всекидневникът “Меркише одерцайтунг” от гр. Франкфурт на Одер пише следното:

“Сравняват катастрофата, сполетяла американските щати Луизияна, Мисисипи и Алабама по измеренията й с цунамито в края на миналата година в Югоизточна Азия или с терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон преди почти точно 4 години. Макар и нещата в редица отношения да са много различни, това сравнение не е прекалено. А що се отнася до икономическите последствия е може би даже още по-тежко. Крайбрежието на Мексиканския залив е една от горещите точки на американските нефтодобив и нефтопреработване. Ако се стигне до трайни смущения тук, то ще се отрази непосредствено и на автомобилистите в Германия. А и не само това. Цената на нефта възпира цялата световна икономика. Ако американската икономика започне да буксува в хода на разчистването на развалините и възстановяването на щетите, това също няма да остане без въздействие”.

Вестник “Вестфелише рундшау” от Дортмунд отбелязва:

“Трудно е да се повярва, колко неподготвено реагира досега правителството на САЩ на тази предварително оповестена катастрофа. Суперсилата се сблъска със собствените си вътрешни граници на възможностите. Въпреки това темата не е подходяща за поставянето на задочни диагнози от Европа. Сега спешната помощ е по-важна от бързите анализи. Това впрочем е в сила и за германската политика. Трудно е за възприемане с каква наглост в предизборната борба се опитват да използват темата ХДС, ХСС и СвДП. Те също знаят, че Германия сама не може да предприеме нищо срещу експлодиращите след бедствието цени на нефта. Въпреки това те в хор с булевардната преса започват да тръбят, че канцлерът едва ли не лично отказва на гражданите евтиния бензин. Герхард Шрьодер намери верния отговор на важниченето на аматьорите в енергийната политика. По молба на САЩ Германия ще се включи в международно координирана акция за обуздаване цените на петрола. Това е солидарност на практика и същевременно суверенно действие на правителството. За щастие Германия не се управлява от редакцията на вестник “Билд”.

Вестник “Зюдкурийр” от гр. Констанц на Боденското езеро коментира така:

“Това също е Америка: най-богатата световна сила не е в състояние да се справи с последствията от катастрофи като “Катрина”. Който гледа кадрите от наводнения Ню Орлийнс, се чувства безпомощен и озадачен. Там се разиграват апокалиптични сцени, донякъде напомнящи на ада от 11-ти септември. Ала този път не е засегнат финансовия център Ню Йорк, а югоизтока на САЩ. И хората, изненадани там от урагана, са най-често чернокожи, бедни и маловажни за политическите елити в страната. Как иначе е възможно, президентът Буш да си кара първите два дни отпуската на ранчото, преди да се изкаже официално? Ала по въпроса, дали Америка се нуждае от помощ, не бива да се мисли за идеология. Сега се изисква солидарност с хората и с нацията, която обикновено е сред първите притичващи се на помощ след природни бедствия по света. За разлика от Бангладеш и страните засегнати от цунамито САЩ се нуждаят по-малко от финансова подкрепа отколкото от бърза техническа помощ със спасителни отряди, а също така и от съчувствието на света. Защото в това отношение световната суперсила е точно толкова безпомощна, колкото е и третият свят.”

И накрая цитат от коментара на “Берлинер цайтунг”:

“След природното бедствие и ексцесите американците трябва да си зададат потискани досега въпроси: дали е действително от полза за свободата и сигурността /както гласят аргументите на оръжейното лоби/, всеки да има правото да притежава оръжие и да може да си го купи в местния супермаркет? Може ли една държава, която се ограничава с минимална намеса да защитава достатъчно гражданите си, може ли да реагира подобаващо в кризисни ситуации и което е още по-важно: да предотвратява подобни катастрофи в достатъчна степен?”