Преглед на германските списания “Щерн”, “Шпигел” и “Фокус”

стопанство в България – на километри разстояние от европейската нормалност”.

“В България покрай бедността преди всичко престъпността е част от всекидневието на хората. Те междувременно свикнаха със сцени като от Дивия запад, достойни за Холивуд. Преди две седмици от засада бе застрелян Кирил Киров – деяние извършено от професионалист. Куршумът разкъса тила на Киров. 41-годишният, известен сред подземния свят с прозвището “Японеца” се свлече на земята на оживения булевард “Васил Левски” в центъра на София посред бял ден. От извършителя няма и следа.

Киров, широко известна величина в подземния свят, собственик на дялове от многобройни фирми и един от най-могъщите нарко-босове в страната, по-късно изпадна в кома. Зад покушението, както се говори из столицата на България, се криела, може би, друга именита плашеща личност: Иван Тодоров, наричан “Доктора”.

От месеци насам враждуващи мафиотски кланове водят ожесточени битки. През миналата година не минаваше седмица, през която мафиозите да не се избиваха взаимно. “Коза Ностра в центъра на София” – с такова заглавие излезе български вестник след бомбен атентат с четирима убити.

Общо, според преценки на експертите, в цялата страна през 2004 година са извършени около 60 поръчкови убийства. Зад съперничествата се крие, предполагат те, война за преразпределяне на пазара между враждуващи наркотрафикантски банди.

Хладнокръвието, с което килърските команддоси, се вкопчват едни в други дори пред очите на пазителите на реда, по драматичен начин разкрива безпомощността на българското правораздаване: наказателното преследване е Ахилесовата пета на наброяващата малко под 8 милиона население страна.

Все още всичко тук е на мили разстояние от европейската нормалност. Защото покрай наказателното преследване боледува и цялата съдебна система. Без функциониращо правосъдие, както гласи предупреждението от Брюксел – отправено със същата острота и към съседна Румъния – няма да има прием в 2007 год. Трпетата власт в държавата трябва да бъде обърната с хастара наопъки, корупцията трябва да бъде овладяна.

В България често “изобщо не се стига до осъдителна присъда”, казва журналистът Бойчо Попов, “А стигне ли се, то тогава присъдите се чакат много дълго”. Наистина понякога се арестуват заподозряни, но често те са освобождавани след само няколко дни.

В други случаи от съдебния апарат по мистериозен начин изчезват досиета, материали се препращат от един на друг отдел. Щекотливите дела, при които старите кадри трябва да отговарят пред съда за нелегално забогатяване, понякога се влачат с години.

При все че правосъдието би имало защо, да действа бързо и ефективно. Корупцията процъфтява навсякъде: ту обикновеният уличен полицай протяга длан, ту пък митничарят се опитва да заработи нещо допълнително към ниската си заплата и дори лекарите приемат подкупи за услугите, оказвани на пациентите. Премиерът Симеон Сакскобургготски, издънка със синя кръв от аристократичния род Сакс-Кобург-Гота, няколкократно обявяваше война на корумпираните слуги на държавата, не на последно място реагирайки по този начин на засилващия се натиск от Брюксел. Ала мерките, критикуват експерт-юристи, се разтварят във въздуха почти без никакъв ефект.

Реформите започват да дават някакъв постепенен ефект в най-добрия случай на най-ниските чиновнически равнища. Много по-взривоопасната политическа корупция обаче остава непречупена. “Тя прониква във всички политически сили и засяга както представители на правителството така и на опозицията”, резюмира организацията “коалиция 2000”, бореща се за демократични реформи.