Преглед на германските списания Шпигел, Щерн и Фокус

Тази седмица “Фокус” и “Щерн” посвещават заглавните си страници на две исторически личности. “Щерн” използва конкретния повод – 200 години от битката при Аустерлиц, за да представи портрет на Наполеон, наричайки го обсебен от властолюбие революционер, но и гениален държавник, създал основите на модрена Европа. “Фокус” пък представя в типичния за булевардно списание стил новооткрити тайни документи за живота на Моцарт, “неговите жени, музика и гениалност”.

Актуалната политическа проблематика присъства единствено на заглавната страница на “Шпигел”. Не че останалите две списания не отделят внимание на теми като плановете на новото германско правителство и изявите му на международния паркет, но единствено “Шпигел” превръща горещ политически проблем като драмата с германската заложничка в Ирак Сузане Остхоф в тема на броя си. “Шпигел” прави интересен анализ на ситуацията и сравнява реакциите на други правителства при слуачаи на отвличания. В една от статиите по темата четем:

В подобни случаи възможностите за действие са прекалено ограничени. Този, който действа е лесно разгадаем за противниците си. По движенията му може да се разчете, в каква посока би могъл да се придвижи той и с каква скорост. Всичко това би било само във вреда. Самият факт, че германската канцлерка Ангела Меркел говори за това, изтласка темата най-горе на държавно ниво.

За двамата – Меркел и нейния външен министър Щайнмайер , разрешаването на драмата с германската заложничка е шанс за успешен старт на управлението им в кризисна ситуация. В същото време обаче има риск от тежки грешки още в началото на правителствения им мандат. Неясни са и политическите последствия. Ще се принуде ли правителството в Берлин да работи в тясно сътрудничество с американските войски в Ирак въпреки категорично заявената воля срещу това? Или точно обратното: ще нарастне съпротивата срещу плахите опити на Германия да участва във възстановяването на Ирак. Изведнъж и обучението на иракски полицаи във федералната република се превърна в предмет на дискусия за германската общественост.

Истинският тест за правителството обаче не се извършва пред публика. Фактът, че отвличането на германката Сузане Остхоф съвпадна вероятно не случайно с въвеждането на новото германско правителство в длъжност, показва, колко трудно би могло да се намери решение.

Берлин разпита вече правителствата в Рим и Париж, с кого са били в сътрудничество при аналогични случаи на отвличания с италиански и френски журналисти. За разлика от Германия, в Италия и Франция имаше масови демострации на стотици хиляди души в подкрепа на отвлечените. По този начин правителствата в Рим и Париж бяха поставени под огромен натиск да успеят на всяка цена. Съответно на това, огромни бяха и усилията им да стигнат до извършителите на покушението чрез посредници.

Що се отнася до намирането им, иракското правителство може да е само частично от помощ, защото то се смята за стожер на американците. Поне що се отнася до политически мотивирани похитители, правителството в Багдад е последното, с което те биха искали да преговарят. Американците са също само отчасти готови да помагат, що се отнася до това, да извеждат от Ирак чужди жертви на похищения. По принцип американските войски обещават пълна подкрепа. В миналото обаче често нещата са оставали само на етап обещание, припомнят някои от европейските съседи на Германия. Американците са прекалено ангажирани с борбата срещу всекидневните терористични нападения. Ето защо на първо време герчанците ще трябва да си помогнат сами. Миналата седмица в Багдад пристигна пратеник на федералната служба за борба срещу престъпността, който е експрет по преговори с похитители. И федералното разузнаване работи неотлъчно по съзадаването на контакти. В такива случаи въпрос на политическо себеуважение е да не се плаща директнно на похитителите. Вместо това тайните пратеници на германското правителство уреждат нещата с местните водачи на кланове. Все още не ясно, колковисока ще бъде цената в случая Сузане Осткоф. Известни са само двете обичайни тарифи в Ирак: там човешкият живот или не струва пукната пара, или много, страшно много пари, пише в броя си от този понеделник списание “Шпигел".