Преглед на германските седмични списания Шпигел, Щерн и Фокус

Обезкуражаваща равносметка за резултатите от така наречената "зелена карта" в Германия - тема от Шпигел. Шпигел и Фокус изнасят на корицата и като главна тема атентатите в Мадрид и терора в Европа. Двете списания си приличат и по другата си важна тема: новостите в областта на електрониката, мобилната комуникация, аудио- и видеотехниката. Шпигел обръща внимание и Хост Кьолер, кандидат за президент на християндемократи и свободни демократи в Германия. Портрет на досегашния председател на МВФ публикува и списание Щерн, което предлага по-обширна вътрешнополитическа информация на тема "избор на президент". Щерн посвещава големи статии на председателката на ХДС Ангела Меркел и на нейния предшественик Волфгаанг Шойбле, който дълго верме беше най-вероятният кандидат за президент на Германия. От Шпигел научаваме любопитната новина, че след като за близо осем години се беше отказал от любимото си червено и пиеше само минерална вода, германският външен министър Йошка Фишер отново предпазливо се завръща към класическата напитка. В Щерн става дума и за смъртта на френската актриса Мари Трентинян, за привличащото огромен интерес гостуване на нюйоркския Музей за модерно изкуство в Берлин и за тазгодишната конюнктура на летните почивки - във въпросния справочник отново се казва, че летуването в България е особено изгодно. Днес сме подбрали за вас една статия от Шпигел по тема, привлякла навремето вниманието и в България: така наречените зелени карти за компютърни специалисти в Германия. Равносметката на Шпигел от тази акция е отрезвяваща: От есента на 2000 година политика се блъска главата над закона за имиграцията, който всъщност трябваша да бъде изключително модерен. Нито един друг законопроект не се е въртял толкова дълго из водениците на политиката - два пъти внасян в Бундестага, два пъти в Бундесрата, междувременно го гледа дори Конституционният съд. А в началото сякаш всички бяха на едно мнение относно целите на Закона за имиграцията. Не само политическите партии - сдруженията на работодателите и синдикатите бяха убедени, че Германия се нуждае от мигранти, които могат да дадат свой принос към икономиката. И че Германия е длъжна да приема бежанци, които действително са подложени на преследване в своите страни. И обратно - че чужденците, които злоупотребяват със статута си на гости, трябва да бъдат репатрирани по-бързо. Не на последно място, еднодушно беше и желанието за по-добра интеграция на онези близо 7,3 милиона чужденци, които вече живеят в Германия. Впоследствие обаче икономическата конюнктура се разклати, безработицата тръгна нагоре, тръгнаха и политически борби около закона. Вярно, запази се идеята за големия пакет закони по темата, но по отношение на подробностите политиците започнаха да спорят до отмаляване. Особено труден се оказа въпросът с хората, които искат да работят в Германия. Така под натиска на християндемократите отпадна главната идея, според която кандидатите за работа в Германия щяха да се оценяват по точкова система, даваща предимство, примерно, на хората с чужди езици и познания за страната. Най-вероятно ще мине единствено разрешението за наемане на работа на висококвалифицирани специалисти, и то само ако вече имат сключен договор с германски работодател. Иначе в сила ще остане забраната за приемане на чуждестранни работници, приета още през 1973 година. Квалфицирани работници-специалисти явно не трябват в Германия, а малкото изключения са принудени да минават през джунглата на една сложна бюрократична процедура. В момента това не важи за една-единствена категория гастарбайтери: фотомоделите, манекенките, рекламните лица и рекламните тела.