Преглед на германските седмични списания Шпигел, Щерн и Фокус

Влиятелните седмични списания Шпигел, Щерн и Фокус разбира се отделят най-голямо внимание на евроразширяването. Титулната статия в Шпигел е посветена на предполагаемите нарушения на човешките права от американски и британски войници в Ирак. От същото списание със съкращения ви предлагаме статия за големите политически проблеми на италиански япремиер Берлускони и наговия кабинет.

В правителството на Берлускони всичко върви на терсене, рейтингът му драматично върви надолу в допитванията. Дори в лагера на предприемачите, където отношението досега беше балансирано, кабинетът на Берлускони вече няма подкрепа. Важни за него закони, прекарани на спринт през парламента, биват спирани от Конституционния съд – това важи както за новото законодателство за имиграцията, така и за имунитетите на политическите лидери. Последният закон всъщност трябваше да предпази самия Берлускони от наказателно преследване и беше скроен съвсем по мярката на премиера от личните му адвокати, които отчасти контролират законодателната работа на парламента. Съдът обаче постанови, че законът е противоконституционен. В момента министър-председателят отново е подсъдим – този път за подкуп на съдия в Милано – уникален случай в цяла Европа. И като капак на всичко, болнавата коалиция се забърка в допълнителни странни проблеми. Архиконсервативни политици започнаха да пренасочват държавното финансиране от публичните към частните училища, най-вече към католическите, и да прочистват учебните планове. Едва след масираните протести на научната общност, миналата седмица беше отменена правителствената директива, според която от учебния план трябваше да се извади омразната на християнските догматици теория на Дарвин. Имиджът на правителството е допълнително обременен и от безотрадната политическа равносметка на самия Берлускони. Преди изборите той обещаваше радикално да снижи данъците, а след три години управление данъците са дори с един процент по-високи. Междувременно дълговете на домакинствата достигнаха рекордно равнище. Сърцатата борба на медийния магнат срещу организираната престъпност също се оказа най-обикновена димка. Вярно, из цялата страна са разлепени огромни плакати с една младежка снимка на вечно усмихнатия Берлускони, които хвалят снижаването на престъпността. На практика обаче дори част от неговите хора се дистнацират от тези измислици и признават, че през последните 15 години кражбите, грабежите и взломовете непрекъснато нарастват. Всичко друго но не и популярна е и верноподаническата политика на Берлускони по отношение на Буш. Повече от половината италианци настояват за незабавно изтегляне на войските от Ирак, други смятат, че италианските войници трябва да останат най-много до 30 юни и след това да продължат операцията само с мандат на ООН. Единствено самият ”кавалиере”, както Берлускони обича да го наричат, продължава да е убеден в своята привлекателност, на която никой не може да устои. Малко след последната си козметична операция премиерът посети Москва и в рамките на едно гостуване в завод неочаквано съобщи на смаяния руски президент Владимир Путин, че възнамерява да целуне най-красивата и най-старателната работничка. Според репортерите, Путин направо се вцепенил от това съобщение, а Берлускони не особено галантно се втурнал към една млада жена. Тя напусто се опитала да се скрие зад колежките си. Както пише московския икономически всекидневник ”Комерсант”, с ”жестове, каквито могат да се видят само в заден двор” Берлускони се нахвърлил върху й и безсрамно я разцелувал. Обърканата жена упорито отказвала да отвърне на премиерските целувки, а сцената била ужасно конфузна за всички, освен за Берлускони. Той приятелски тупнал младата работничка по рамото и дори се пошегувал, че красивата мома може би се бояла да не я тръшне начаса върху земята.