Преглед на германските седмичници

Седмичните издания пишат за големите земетресения в Мианма и в Китай, за напреженията около Тибет и посещението на Далай Лама в Германия, за годишнината на Израел и за срещата на върха между ЕС и Латинска Америка. "Ди Цайт" отделя много място на индийския автомобилен удар – малолитражна кола, която струва само 1700 евро, а "Райнишер Меркур" се занимава със скандалите в германското разузнаване БНД. В следващите минути – две коментарни теми от тези два вестника. По повод смяната на караула в Москва "Ди Цайт" отбелязва не без ирония:

Процедурата по възкачването на новия руски президент Дмитрий Медведев започна в сряда в магическия час 12 по обяд.

Церемонията много напомняше на бракосъчетание

защото Медведев и Путин бяха въведени поотделно – точно като булка и младоженец – за да положат клетва пред олтара на конституцията. Поканените почетни гости показаха кой, според тях, засега здраво държи кормилото. Те многократно прекъсваха с аплодисменти словото на Путин, в което той за енти път отчете големите си успехи.

Медведев пък успя без прекъсвания за аплодисменти да произнесе своята миролюбива реч, която беше посветена на вътрешното модернизиране на страната и на социалното равновесие. Един час след церемонията Медведев предложи Путин за премиер. Още на следващия ден парламентът одобри това предложение с рекорден резултат 392 гласа за и 56 против.

Какво ще бъде разпределението на властта?

Агенция Асошиейтид Прес илюстрира прогнозата си със следния пример: когато Елцин предаде властта на Путин, той му подари и писалката, с която беше подписвал най-важните си укази. Путин обаче запази своята писалка за себе си. Той се пренася в един временен кабинет в Белия дом, където е седалището на правителството и няма намерение да спази традицията и да окачи на стената си портрет на президента. Много чиновници обаче се чудят чий точно портрет да закачат над главите си. В крайна сметка, за да не допуснат неприятна грешка, някои вече започнаха да окачват Путин и Медведев един до друг, иронично отбелязва Йоханес Фосвинкел в "Ди Цайт".

В "Райнишер Меркур" четем коментар за обстановката в Близкия Изток. Според автора Ян Кулман,

Иран поддържа едновременно няколко конфликта в региона

чрез радикалната палестинска организация Хамас, чрез шиитите в Ирак и чрез ислямистите от Хизбола в Ливан.

Кризата в Ливан – пише Кулман – още веднъж доказа, че независимо от санкциите Техеран и неговите съюзници са в състояние да задушат в зародиш всеки опит за мир в региона.

Тъй че онези, които искат поне в перспектива да потушат конфликтите и да спрат кръвопролитията в Близкия Изток, ще трябва да разговарят с Иран, независимо дали това им харесва или не.

Иранците вече са твърде могъщи

и Западът не може да си позволява да ги пренебрегва. В по-мека форма това се отнася и до Сирия. Дамаск все още има достатъчно влияние, за да предизвиква безредици в Бейрут. Сирия е третата страна в коалицията между Техеран и Хизбола. Ако Западът и Израел успеят да разбият тази коалиция, това ще е голям успех. Не е невъзможно. Вярно, че Дамаск и Техеран имат сходни интереси, но нека не забравяме, че „воините на исляма” от Техеран и по-скоро светският режим на Асад в Дамаск изобщо не са братя по дух, коментира "Райнишер Меркур".