Преглед на германските ежедневници

Вестник Тагесшпигел от Берлин смята, че на Джордж Буш сега вече ще му е по-лесно да смени курса на политиката си в Ирак.

“Затова пък на демократите вече ще им е трудно – отбелязва изданието, защото те повече не могат да се ограничават в критики, а е нужно и сами да застъпят някаква своя политика. Оставката на Рамсфелд е освобождаващ удар, но все още не означава смяна на курса. В Европа е разпространена следната представа: Войната в Ирак беше грешна и допълнително попадна в лоша светлина поради редица станали скандали. Масовото мнение в Америка пък вижда нещата доста по-различно: Правилно беше – казват там – да се свали Садам Хюсеин от власт и да се разчупи блокадата на Средния Изток, наложена му от анахронични режими. Само дето тази задача беше зле изпълнена. Американските граждани искат да бъдат освободени от товара на една непопулярна война, но не и ако цената за това е поражение и бягство.”

“Зюддойче Цайтунг” коментира американските избори под различен аспект – от гледна точка на обещанията, дадени от републиканците преди да дойдат на власт:

“През 1994 републиканците обещаха основно да почистят уж така занемареното държавно управление. Обещаха по-малко държава и по-ниски данъци, повече пазар и повече морал. Те действително намалиха данъците, а концерните днес правят печалби както никога досега, защото някои ограничаващи ги правила отпаднаха. Само че правителственият апарат е раздут повече от всякога и въпреки това се провали напълно, както например показаха събитията около урагана Катрина.А корупционните скандали и секс-мейлите на конгресмена Марк Фоли от последно време не дават основание да се говори за някакъв обрат към повече морал и почтенност. Затова много републиканци се опасяват, че ще станат свидетили на самовзривяването на собствената им ера, което в края на бъдещото надмощие на демократите в Конгреса да им докара и президент- демократ. Или дори президентка.”

Вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг отбелязва по повод оставката на Рамсфелд следното:

“Така бързо могат да се развиват събитията, щом като се промени балансът във властта – т.е. необходимата основа за управляването. Само до преди няколко дни президентът Буш хвалеше на висок глас Доналд Рамсфелд, а сега той се раздели с поста си без да е изтекъл и цял ден след изборите. При това не играе никаква роля, дали оставката е била подадена от министъра или той е бил принуден да стори това от съветниците на президента. Рамсфелд постепенно се превръщаше във все по-голямо бреме за Буш и ето че настъпи моментът, това бреме да бъде отхвърлено. Твърде характерна и издайническа е използваната реторика: дошло било времето за по-свежа перспектива. Но защо чак сега?”

И накрая един отзив от вестник Щутгартер Цайтунг, посветен на падането на Берлинската стена преди 17 години:

“Време е отново да припомним: Германското единство след десетилетия на двудържавие, представлява истински късмет. Всяка разходка по някой пазарен площад на Източна Германия, покрай прекрасни старинни къщи, ясно показва, че цялата държава е била построена наново. Нима това е нищо? Въпреки това настроението на хората на изток е доста мрачно, избуява даже радикализъм, омраза срещу чужденците, които там в повечето случаи изобщо ги няма. Има недостиг на образование, на правилен поглед към новия свят и живот, а и на известна благодарност. В равносметката на германското единство, ако я направим още днес, това вероятно е най-големият дефицит.