Преглед на германските ежедневници на 24.10.2007

Висбаденер Куриир отбелязва следното:

“В крайна сметка САЩ като окупатор на Ирак трябва да гарантират това, че от територията на тази страна не тръгват нападения срещу натовския партньор Турция. Как Вашингтон ще постигне това – дали чрез натиск върху кюрдските ръководители Барзани и Талабани или в по-лошия случай, - чрез пряка намеса по северната граница със собствени войски, в случая е второстепенен въпрос. За Турция обаче, сегашната ескалация, която вече отне живота на десетки хора в югоизточната част на страната, вече не е търпима Правителството на Ердоган повече не може да провежда умерения си курс, защото по улиците има масови демонстрации и протести срещу кюрдския терор, а и армията има готовност за действия.”

Нюрнбергер Цайтунг по същата тема пише :

“Ако турският премиер беше задължен да спазва само държавническите съображения, то той би трябвало да направи всичко възможно за да осуети навлизането на неговите войски в Ирак. Защото при подобна по-голяма акция, той и неговата страна могат само да загубят. Военно- защото кюрдските бойци на ПКК не могат да бъдат победени в иракските планини. И политически, защото Турция би изпаднала в изолация както пред ЕС, така и пред САЩ, ако проведе акция, която не е благословена от ООН.”

Синята карта за висококвалифицирани специалисти от Трети страни е друга основна тема на днешните германски вестници. Тюрингер Алгемайну Цайтунг припомня, че правителството на Шрьодер вече имаше подобни проекти за “зелени карти”. Вестникът пише :

“След зелените карти, сега пък идват сини. Все още не е забравен провалът на Зелените карти, и ето че депутатите в Страсбург – за голямо огорчение на германците и австрийците – измъдриха въвеждането на “сини карти”. Едно обаче е ясно: Дори само по демографски причини Европа е зависима от чуждестранни специалисти. САЩ, Канада, Австралия и Швейцария дължат голяма част от своето материолно благополучие на имигрирали чуждестранни специалисти. Твърде е възможно, символичната сила на синята карта да се окаже на първо време далеч по-голяма отколкото истинската полза от нея. И все пак, политиката на национално капсулиране не може да има перспективи в една обединена Европа.”

И накрая един отзив във връзка с вчерашното решение на Съда в Люксембург за недопустимост на някои от защитите в полза на акционерното дружество Фолксваген, Щутгартер Цайтунг отбелязва :

“За концерна Фолксваген започва ново летоброене. Защото според волята на Европейския Съд, най-големият европейски автомобилопроизводител в бъдещ ще трябва да бъде предприятие като всички останали. Това, че съдиите премахнаха привилегиите на държавния собственик, както и ограниченията в правото на гласуване, всъщност не беше изненадващо. По-удивително е, че законът за Фолксваген си просъществува близо 50 години, без преди това някой да се е дразнел от него.”