Преглед на германските всекидневници

Основната външно-политическа тема, която ангажира вниманието на коментаторите, е номинацията на министъра на външните работи на Турция Абдулах Гюл за кандидат за президентския пост в страната.

Ето какво четем във вестник Ландесцайтунг от град Люнебург.

Високомерието на победителите в изборите отчуждава хората. Те преекспонират шамара, който избирателите зашлевиха на самодоволната армия и го интерпретират като поръка за ислямизирането на Турция.Обещанията на партията на справедливостта и развитието застрашават в дългосрочен план предстоящото орязване на властовата позиция на военните. Турската конституция носи обаче и авторитарни черти- белези останали от времето между войните. Но все пак една армия, която патерналистично се представя за пазител на гражданите, няма място в 21 век.В дългосрочна перспектива Турция е изправена пред шпагата между оръдията и минаретата. При подобни ситуации мъдрите политици не си позволяват провокации.

Франкфуртер Рундшау продължава темата и пише.

Много неща са заложени на карта за Турция. Страната се намира на кръстопът, но не такъв, какъвто го рисуват кемалистите и военните в своите прокоби. С избора на Гюл за президент нито ще бъде погребан светският конституционен ред, нито пък има опасност за демокрацията. Тя ще бъде дори подсилена, ако Ердоган успее/ от гледна точка на президентската номинация/ да покаже на армията границите, в които тя може да се простира. От години насам ЕС настоява политиците в Анкара да ограничат влиянието на армията в политиката и сред обществото. Изборът на Гюл ще бъде за Турция още една крачка към Европа.

По същата тема предлагаме на Вашето внимание и извадка от вестник Ханделсблат от Дюселдорф. Цитираме.

По всичко изглежда, че досега турците не са се чувствували кой знае колко неудобно под опеката на пашите, както народът нарича офицерите. Армията все още е институцията, който се ползува с най-голямо доверие сред турците. Последните парламентарни избори обаче показват, че атмосферата започва да се променя. 47-те процента от гласовете за Ердоган бяха ясен отговор на заплахите на военните с преврат. Ердоган само спечели от поляризацията, предизвикана от армията в седмиците преди изборите. За първи път в историята на турската република в лицето на неговата партия на справедливостта и развитието, в Турция има народна партия. А този факт не могат да игнорират дори и генералите.

Вестник Хайлбронер Щиме се спира в коментара си на конюнктурата в Германия. Във вестника четем.

Финасовите пазари са в хаос, а ето че сега на дневен ред е и отслабващ стопански ръст. На пръв поглед нещата не изглеждат добре за тъй необходимото продължение на подема в икономиката. В действителност обаче почти не съществуват индикации, че конюктурният подем/ след малката пауза през второто тримесечие/, няма отново да дръпе напред. Все още рамковите условия са добри. Предизвиканата от САЩ криза на финасовите пазари би трябвало вече да е овладяна, благодарение на намесата на емисионните банки по света.

Еслингер Цайтург продължава темата. Цитираме.

Пробойната през второто тримесечие би могла да се окачестви и положително. С нея приключи еуфорията от предишните 18 месеца, през които приповдигнатато настроение беше опеделящо за гледната точка. Подемът достигна зенита си. Сега на дневен ред е потреблението. Увеличавенето на ДДС костваше доста покупателна сила. Много е трудно да се направи разграничение между покупателната готовност на гражданите и техните действителни покупателни възможности. С други думи- поведението на потребителите се напасва към политическите предписания.

Тагесшпигел от Берлин също коментира кризата на финансовите пазари. С извадка от вестника ще завършим прегледа на германските всекидневници.

Открит въпрос е кой е платил повече или кой дори е фалирал. Според изчисленията кризата струва на банките, застрахователните дружества, фондовете и акционерите по цял свят 450 милиарда долара. Това е цената на евтините пари, това е цената на щедрото раздаване на кредити и ламтежа за по-високи печалби. На срещата в Хайлигендам на Г-8 федералното правителство не успя да прокара етичен кодекс по отношение на рисковите фондове. Без повече прозрачност и яснота обаче,рисковите фондове са опасни за финасовата система.