Преглед на германските всекидневници

Друга външнополитическа тема е годишният доклад на Трансперънси Интернешънъл. От вътрешнополитическите теми се открояват коментари във връзка с кризата около Еърбъс, както и концерна Фолскваген.

Ландсхутер Цайтунг/ Щраубингер Тагблат пише по повод намеренията на Северна Корея да извърши ядрен опит:

Северокорейският фюрер Ким Чен Ир може и да изглежда налудничав, луд обаче той не е. Един от последните сталинисти настоява за преговори със САЩ на равна нога, в противен случай той иска да цементира с ядрен опит своите изисквания. Дали неговите постоянни твърдения за военна заплаха от страна на Америка се тънки сметки, или мания за преследване, е от второстепенно значение. Този човек яввно се взема насериозно. Ако Вашингтон вземе неправилното решение спрямо Северна Корея, това ще отприщи верижна реакция, в чиито край ислямската бомба иранско производство ще попадне в ръцете на религиозни фанатици.

Вестник Майн-Ехо от Ашафенбург коментира годишния доклад на Трансперънси Интереншънъл по следния начин:

Въпреки,че корупцията бе прокълната от международната общност и от края на 90-те години е наказуемо деяние при международните сделки, бакшишът продължава смело да господствува.тоав е сериозен проблем преди всичко за развиващите се страни и страните в преход, защото как може да се изградят функциониращи институции, когато ежедневито бива корумпирано чрез подкупи от страна на индустриалните страни? В това отношение богатите държави трябва носят своята отговорност. В това число и Германия.

Кризата в еърбъс занимава мнозина коментатори. Остзее-Цайтунг от Росток пише:

Отговорни за свободното падане на Еърбъс А-380 не са Отовците или Пиеровците, които сглобяват най-големия самолет в Хамбург или Тулуза. Отговорни са мениджърите.Милиардната програма за икономии, с която новият шеф на Еърбъс Кристиян Щрайф иска да извади концерна от турболенциите, би могла да бъде избегната, ако планирането беше разумно и проведено овреме. Временното принудителна кацане на Еърбъс дава криле на конкурента Боинг.

Генерал-Анцайгер от Бон продължава темата и пише:

Кризата в Еърбъс е домашно производство и се разиграва в триъгълника- мениджмънт, акционери и индустриална заготовка. Сега още по-драконовски мерки за икономии трябва да предотвратят милиардните загуби. По-важно от това обаче е радикална промяна в ръковдството на фирмата с нейнот германско-френско двойно управление, захваналосе и от двете страни за пешовете на политиката. В тенджерата на Еърбъс бъркат мнозина. Неудобното признание, че построяването на Еърбъс А-380 се отлага за трети път пропъжда досега веринте клиенти и вреди на реномето. Новият Еърбъс А-380 се превърна в златно магаре, а фирмата, която доскоро пращеше от самодоволство се оказа ранима.

Ще завършим прегледа на германските всекидневици с извадка от Ди Цайт по повод свободата на изкуството. Цитираме:

Двойнствената диалектика на свободата на изкуството изисква дори още нещо: Основното право ни задължава , смирено не само да търпим нетърпимото, но дори и да го защитаваме. Вероятно едва след 11 септември 2001 година ние научихме, колко неразбираща се от само себе си е тази свобода. Външната заплаха създаде у нас усещането, че ние можем да отстояваме само това, което безусловно възприемаме.