Преглед на германските всекидневници

Основна вътрешно-политическа тема е здравната реформа и обявените протести от лекарската камара, сдружението на аптекарите и синдикатите.

Ето какво четем във вестник “Майн Ехо” от Ашефенбург:

Преди лекарите и аптекарите да вземат за заложници пациентите, би трябвало да се захванат със себе си. Всеки знае за предпочитанията им към частните пациенти, за безмислените и излишни допълнителни медицински услуги и прегледи, както и за прескъпите псевдо-нововъведения при медикаментите, или пък за финасираните от фармацевтичната индустрия развлекателни пътешествия, обявявани за научни семинари. Също и за лекарите и аптекарите не съществува основно право за непрекъснато повишаване на доходите.

Вестник “Дер Тагесшпигел” от Берлин подхожда към темата по съвсем различен начин. Цитираме:

По принцип е добър знак това, че и двете страни пищят- предлагащите услуги и тези които трябва да ги заплащат. Същевременно не бива да обвиняваме всеки лекар, който сега протестира, че го прави само,защото не му достигат парите за Порше. При лекарите става дума за екзистенциален страх, както и за грижата за благото на пациентите. При това сегашните протести са само началото. Както казват старите хора- след реформата, както преди реформата. Досега никой не се осмелява да каже, какво значение ще имат демографският обрат и медицинският напредък. Дебатите за това, коя точно здравна система ще можем да си позволим в бъдеще, искаме или ще бъдем задължени да приемем, тепърва отпочват.

В “Ландсхутер Цайтунг/ Щраубингер Тагбалт” четем:

Двама се карат, третият печели. Дали е така? Не и когато става дума за здравната реформа.Ако лекарските кебинети и аптеките, в знак на протест срещу плановете на Голямата коалиция останат затворени, това ще засегне отново най-слабите-пациентите.Въпреки, че от тяхна страна беше проявено достатъчно разбиране за протестите. Това че нещо не е наред със здравната реформа, междувременно разбра всеки, с изключение на правителството и коалицията.

“Вестдойче Цайтунг” от Дюселдорф продължава темата и пише:

Протестите срещу здравната реформа на гърба на болните, тоест на гърба на най-слабите не би трябвало да се приемат толкова присърце , след като става дума само за едно: пари. По-добре би било протестиращите да направят предложения, как де се спестят пари, тъй като все още съществува практиката да се правят непотребни никому рентгенови снимки. Все още се предписват премного лекарства, от които никой няма нужда. Здравната реформа започва в честния лекарски кабинет- и то,когато той не е затворен.

Предложенията за увеличаване на заплатите коментира “Абендцайтунг” от Мюнхен:

Изтеглените напред покупки, с оглед увеличаването на ДДС от Нова Година показват, как потреблението подпомага икономиката. По-високите заплати биха били от полза в това отношение, въпреки споровете около тяхното въздействие върху подема.Справедливо би било повсеместно увеличаване на заплатите. Служителите и трудещите се достатъчно дълго бяха лишени от това.

Вестник “Алгемайне Цайтунг” от Майнц коментира смъртта на бившия руски агент Александър Литвиненко и пише:

Една седмица след смъртта на бившия агент случаят Литвиненко обхваща все по-широки кръгове. Литвиненко беше агент на бившия КГБ, а по-късно на ФСБ.Това не програмира автоматично неестествена смърт, но в сравнение с простосмъртните я прави значително по-вероятна. Московски коментатор, пожелал анонимност, каза преди известно време, че Литвиненко си е избрал една твърде опасна свобода. Това вероятно е най-точното попадение. При това е много евтино да се приписва вината единствено на Кремъл. В случая Литвиненко по-скоро е възможно почти всичко, както във всяка добра шпионска история.

Ще завършим прегледа ва германските всекидневници с извадка от “Франкфутер Алгемайне Цайтунг”, чиито коментар засяга отоношенията между ЕС и Турция:

Със започването на присъединителни преговори случаят Турция не стана по-лек, а по-сложен.Срещу риска от единична по-голяма криза европейците симулират състояние на перманентно неудоволствие, защото Анкара играе своите преговорни карти с растящо твърдоглавие. Тъй като Европа вече веднаж се подведе по “европейското призвание” наТурция, и защото никой не желае допълнително да натоварва напрегнатите отношения с мюсюлманския свят, не бива гръмко и ясно да се говори, че Турция не е европейска страна. Тайната надежда на мнозина в ЕС е, че един ден турците сами ще разберат това.