Прегледа на германските седмични вестници

Тази седмица една тема доминира в големите седмични вестници в Германия: нахлуването на израелски войски в Ливан и в ивицата Газа. Райнишер Меркур посвещава няколко страници на конфликта, същото е в Ди Цайт, където по темата четем още интервю с бившяя външен министър Йошка Фишер. Сред неполитическите теми от Ди Цайт бих споменал голямата статия за съдбата на бившите високопоставени офицери от източногерманската Щази, и рецензиите за откритата тези дни импозантна изложба на нюйоркския музей Гугенхайм в Бон и за новия филм на Клод Шаброл с Изабел Юпер. От двата вестника решихме да ви предложим по един сатиричен коментар или кратък памфлет. Най-напред Ди Цайт за докосванията и жестовете на политиците:

Един джентълмен никога, ама никога няма да си позволи непредпазливо да посегне към някоя дама. Защото това бързо може да доведе до тежък гаф. Преди време австралийският премиер едва забележимо докосна по лакътя английската кралица Елизабет, съпровождайки я по стълбичката на самолета при гостуването й в страната, а британската булевардна преса начаса призова да се обяви нова Фолклендска война. Как само си позволяваш да докосваш моята кралица! Дали пък сега Джордж Буш не сгафи, пускайки ръка на нашата кралица на свинското печено Ангела? На срещата на Г8 той прихвана изотзад канцлерката. Зад неговия гръб напираше охраната, зад нейния пък – единствената оцеляла велика сила. Така научихме нещо ново за Меркел: когато й посяга Буш, тя вдига ръцете толкова високо, колкото ги вдига само Швайнщайгер след отбелязан гол. Очевидно в речника на езика на тялото Ангела Меркел има един и същи израз както сепване, така и за радост. Научихме нещо и за Буш обаче. Естествено, че той е джентълмен, защото дари на Меркел онова, за което тя мечтаеше на Г8: равнопоставеност. Побутване и потупване – така са свикнали тексасците, когато са добри другари.

Кратък памфлет от Ди Цайт. Ето сега същия жанр и от Райнишер Меркур под заглавие “Брюксел напредва”:

Скъсаха ни нервите, но редом с това ни скъсаха и от смях. Дълъг е списъкът на идиотщините, с които ни даряват еврократите. Те контролират релефа на седалките в тракторите, за да може задникът на всеки селянин от Евросъюза да прилепва точно. Те измерват дупките на швейцарското сирене и нареждат какъв може да бъде минималния им радиус при внос. Визията за обединена Европа и без друго е средното аритметично между градуса на извивката на банана, определен в Брюксел, и идеалната дължина на парниковата краставица. И въпреки това Евроконституцията се провали. Защото гражданите се бояха че нейният първи член ще гласи: Достойнството на еврократите е неприкосновено. Шегите обаче бяха дотук. Еврокомисарят Ферхойген нареди на 350 специално подбрани европейски чиновници да отидат да поработят сред хората – да пекат хляб, да рендосват или да леят метал, за да опознаят истинския трудов свят. Откъде ли ни е позната тази мярка? Ами да, в работническо-селските държави подобни принудителни възпитателни мерки се предприемаха под мотото: “Да помогнем на народното стопанство!”