Празнична трескавост

“Влизането ни в Евросъюза хвърли в треска пазара на имоти. Българинът се втурна да купува апартаменти като за последно. По 1000-1200 сделки с имоти регистрират всеки ден само в столицата.” Из първа страница на в. “Стандарт”

Предстоящето ни влизане в Европейския съюз на 1 януари 2007 година, което обективно погледнато е уникален исторически шанс, вече битува в превърнато в масовото съзнание като шизофренен разкрач между празничната еуфория и дивашкия страх. Няма здравословни очаквания, разумни анализи и прагматична предвидимост, последните дни на отиващата си 2006 олицетворяват неистовите врява и безумство на объркания човек, в частност българин. Прогнозите, че около коледните и новогодишни празници у нас ще бъдат похарчени над 550 милиона лева, се сбъдват отвсякъде и завинаги – сякаш не продължаваме животът си, а го започваме от нищото. Жилища, бяла и черна техника, леки автомобили и дрехи, хранителни продукти и ракия ни завихрят като в снежна виелица – ракията и акцизът върху произведената в домашни условия огнена течност всъщност е сред основните ни несъгласия с бъдещето, с бъдещото еврочленство. Хората от селата вече са склонни да се разбунтуват по тоя повод – и с основание, защото депутатите доста се престараха. Но депутатите, известно е, не пият домашна ракия от една страна, и от друга - тоя казус не накърнява интереса им и не омрачнява настроението им. Виж, за Натура 2000, му намериха цаката, издействаха отлагане на решението, тъй че тристранката да удовлетвори големите партийни апетити и да натъпче алчните щения на своите хора с възможности и перспективи за сигурно и лесно забогатяване.

Нито пия домашна ракия, нито имам имоти, дето да влизат в защитени природни зони – но тъкмо поради тая си независима и отстранена позиция, съвсем ясно виждам как политическата класа не заляга над общоприемливите и добри за повечето българи решения, а се почесва само там, дето нея я сърби, и в празник – и в делник…В делник е особено осезаемо – и ниското КПД на усилията ни, и основателността на страховете, и тегобата на обидата ни, и безгласността ни на граждани, в чието съзнание разкрачът е толкова голям, че не знаем как и дали утре ще се изправим, и откъде ще съберем сили да го сторим. Затова и днес живеем и пазаруваме трескаво, днес вършим всичко като за последно – утрешният ден и утрешна Европа, в която най-сетне се завръщаме, за да затворим кръга на своя следосвобожденски, същностен и най-естествен проект – прекъсван от национални катастрофи, фашистки преврати, половинвековен комунистически режим и какви ли не исторически превратности, какви ли не геостратегически разпределения, ни тревожат до трескавост. Макар присъединяването на България към Европейския съюз да е тъкмо верният, легитимният и антиутопичен начин да прекрачим всевъзможните клишета, да възвърнем доверието в самите себе си и в другите, с които насетне ще работим заедно. Отърсени от множество илюзии, преизпълнени със здравословен скептицизъм и относително мъдро самопознание, амбициозни и креативни, обладатели на иронията и самоиронията, образовани и решителни, днес сме застанали на прага – и на новата 2007, и новия си път. Нека той ни изпълни с енергия и смисъл, и да е по-честит за повечето от българите, те го заслужиха и го заслужават. Построили са си къщи, закупили са си апартаменти и са си сварили достатъчно ракия и съвсем не започват от нищото - само продължават нататък, където има повече ред и правила, и повече бъдеще за децата им. Само продължават нататък и дано го сторят изправени. Наздраве!