Правото на спортистите да протестират

Когато при награждаването си американските спринтьори Томи Смит и Джон Карлос навеждат глави и всеки показва по един юмрук в черна ръкавица, публиката безмилостно ги освирква. И съвсем малка част от тогавашните коментатори провяват разбиране към тази демонстрация против расовата дискриминация. Двамата атлети, спечелили медали в дисциплината 200 метра бягане, са изключени от Олимпийските игри.

Всичко това се случва през 1968-ма година в Мексико. Само преди няколко седмици новият европейски шампион на 50 метра "Бътерфлай" - сърбинът Милорад Чавич, се появи на връчването на наградите в Айндховен с тениска с надписа "Косово е Сърбия". И той бе изключен от състезанията заради

"забранени политически прояви и нарушение на правилата на съюза"

В сегашните "китайски седмици" все по-често се дискутира дали е допустимо на спортистите да се слагат намордници, отнемайки им правото на свободно изразяване на мнението. При което обаче се стига до смесване и объркване на нещата. Естествено е всеки спортист /както и всеки друг човек в демократичното общество/ да има правото да изразява мнението си. А и никой не би могъл да бъде принуден да вземе участие в една церемония по откриването. Но определено всичко изглежда малко по-различно, когато някоя спортна проява бъде използвана за демонстриране или за изтъкването на дадена неуредица. Трябва да се има предвид и известният член 51 от Олимпийската харта, който забранява всяка политическа, религиозна или расистка демонстрация или пропаганда при Олимпийските игри. Ако този член бъде отменен, това само би довело до разпростиране на политическите борби и в непригодени за тази цел места.

Не само е допустимо, но е и желателно да се демонстрира срещу неуредиците

Но каква е вината на бедните факлоносци за това, че през 2001-ва година Международният олимпийски комитет избра с голямо мнозинство Пекин за домакин на Олимпийските игри? Против това решение би могло да се протестира - например пред китайските посолства и консулства. Като същевременно се има предвид, че не само спортното лоби и спонсорите, но и критична организация като Амнести интернешънъл е против бойкота на Олимпийските игри. Предстоящите близки срещи на китайците с туристи и спортисти от цял свят биха могли да допринесат поне за развитието на едно по-свободно общество. Може да има и други гледни точки. Но и без това изпадналият в затруднено положение заради допинговите скандали спорт не би трябвало да допуска да бъде впрегнат в политическата каруца.