Правозащитната организация Репортери без граници празнува своята 10-годишнина в Германия
30 април 2004�рманската й секция. Подробности от Зилке Балвег:
Когато става дума за свободата на словото и печата по света – по-компетентни събеседници от хората в Репортери без граници просто няма. Веднъж годишно правозащитната организация публикува своя доклад, в който влизат всички известни нарушения на свободата на словото, извършени по цял свят. Информациите набавя цяла мрежа от над 100 медийни специалисти в най-различни страни от земното кълбо. Те съобщават както за законодателните ограничения на свободата на словото, така и за терор, заплахи и натиск срещу журналисти. Репортери без граници поема тези информации и оказва натиск на международната сцена върху съответните правителства, организацията пише петиции и се обръща към световната общественост, обяснява Михаел Редиске, говорител на ръководството на Репортери без граници в Германия:
”Например случаят с турската журналистка Надир Матер, която издаде книга с интервюта. В тях турски войници, участвали във войната в Кюрдистан, описват преживяванията си и говорят за нарушения на човешките права. Надир Матер беше подложена на преследвания от турските военни, беше изправена дори пред военен съд, където я заплашваше тежко наказание. Репортери без граници и други неправителствени организации се обърнаха към обществеността и процесът беше прекратен – най-вероятно, защото Турция по никакъв начин не желае да отрицателни информации в международните медии."
Репортери без граници сътрудничи с други международни организации – например с амнести интернешънъл и с Комисията по човешките права на ООН. По време на гражданската война в Руанда преди десет години организацията изпрати свои представители на място, който активно оказваха помощ. Михаел Редиске беше един от тях:
”През лятото на 1994 година близо един милион бежанци, подгонени от геноцида в Руанда, прекосиха границата и пристигнаха в Гома, в тогавашния Заир. Заедно с комисариата за бежанците на ООН ние от Репортери без граници изградихме радиостанция за бежанците, чрез която ги информирахме по най-важните въпроси: ваксинации, раздаване на храна, сигурността на лагера и прочие. Това беше късовълнов предавател, а в лагера раздодахме хиляди транзистори, така че да могат хората да ни слушат. Истински проект за оказване на спешна помощ.”
За Репортери без граници такива проекти са по-скоро изключение, отколкото правило, защото организацията обикновено се занимава най-вече с лобизъм в полза на свободата на словото и с обществени кампании срещу нарушенията на тази свобода. Не на последно място Репортери без граници се грижи за сигурността на журналистите. В момента организацията е особено загрижена от положението в Ирак, където вече загинаха 14 представители на медиите. Според правозащитниците, конкуренцията между медиите в световен мащаб вече е толкова настървена, че понякога журналистите поемат огромни и дори смъртоносни рискове в борбата за новини. Организацията се опитва да накара големите телевизионни и радиостанции както и вестникарските издатели да подготвят по-добре своите кореспонденти за мисии в кризисни региони. Макар че, според Михаел Редиске, дори това не е гаранция за сигурността им:
”Типичен пример за рисковете, които поемат фоторепортерите, е положението в палестинските територии. Израелските войници, които не желаят присъствието на международни екипи, се отнасят с пълно безразличите към присъствието на журналисти. Не разполагаме със стопроцентови доказателства, но има доста улики за това, че журналисти и фотографи са загинали въпреки старанието си да стоят настрана и въпреки, че израелските войници ясно са ги различавали като представители на медиите."
Днес германската секция на Репортери без граници празнува своята десетгодишнина с откриването на фотоизложба. Снимките в изложбата – от Афганистан, Колумбия, Мианмар или Русия – нагледно доказват едно: без свобода на словото и печата не можем да си изградим образ за света.