1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Правозащитната организация Репортери без граници празнува своята 10-годишнина в Германия

30 април 2004

Когато журналисти попадат в затвора заради критика към властниците, когато държавни служби тормозят независими медии, когато представители на медиите загиват по бойните полета по света, организацията Репортери без граници се опитва да помогне, да се намеси, да привлече вниманието към тези отрицателни явления. Тази правозащитна организация беше създадена във Франция през 1985, а преди 10 години възникна и г

https://p.dw.com/p/AueW
Логото на Репортери без граници
Логото на Репортери без граници

�рманската й секция. Подробности от Зилке Балвег:

Когато става дума за свободата на словото и печата по света – по-компетентни събеседници от хората в Репортери без граници просто няма. Веднъж годишно правозащитната организация публикува своя доклад, в който влизат всички известни нарушения на свободата на словото, извършени по цял свят. Информациите набавя цяла мрежа от над 100 медийни специалисти в най-различни страни от земното кълбо. Те съобщават както за законодателните ограничения на свободата на словото, така и за терор, заплахи и натиск срещу журналисти. Репортери без граници поема тези информации и оказва натиск на международната сцена върху съответните правителства, организацията пише петиции и се обръща към световната общественост, обяснява Михаел Редиске, говорител на ръководството на Репортери без граници в Германия:

”Например случаят с турската журналистка Надир Матер, която издаде книга с интервюта. В тях турски войници, участвали във войната в Кюрдистан, описват преживяванията си и говорят за нарушения на човешките права. Надир Матер беше подложена на преследвания от турските военни, беше изправена дори пред военен съд, където я заплашваше тежко наказание. Репортери без граници и други неправителствени организации се обърнаха към обществеността и процесът беше прекратен – най-вероятно, защото Турция по никакъв начин не желае да отрицателни информации в международните медии."

Репортери без граници сътрудничи с други международни организации – например с амнести интернешънъл и с Комисията по човешките права на ООН. По време на гражданската война в Руанда преди десет години организацията изпрати свои представители на място, който активно оказваха помощ. Михаел Редиске беше един от тях:

”През лятото на 1994 година близо един милион бежанци, подгонени от геноцида в Руанда, прекосиха границата и пристигнаха в Гома, в тогавашния Заир. Заедно с комисариата за бежанците на ООН ние от Репортери без граници изградихме радиостанция за бежанците, чрез която ги информирахме по най-важните въпроси: ваксинации, раздаване на храна, сигурността на лагера и прочие. Това беше късовълнов предавател, а в лагера раздодахме хиляди транзистори, така че да могат хората да ни слушат. Истински проект за оказване на спешна помощ.”

За Репортери без граници такива проекти са по-скоро изключение, отколкото правило, защото организацията обикновено се занимава най-вече с лобизъм в полза на свободата на словото и с обществени кампании срещу нарушенията на тази свобода. Не на последно място Репортери без граници се грижи за сигурността на журналистите. В момента организацията е особено загрижена от положението в Ирак, където вече загинаха 14 представители на медиите. Според правозащитниците, конкуренцията между медиите в световен мащаб вече е толкова настървена, че понякога журналистите поемат огромни и дори смъртоносни рискове в борбата за новини. Организацията се опитва да накара големите телевизионни и радиостанции както и вестникарските издатели да подготвят по-добре своите кореспонденти за мисии в кризисни региони. Макар че, според Михаел Редиске, дори това не е гаранция за сигурността им:

”Типичен пример за рисковете, които поемат фоторепортерите, е положението в палестинските територии. Израелските войници, които не желаят присъствието на международни екипи, се отнасят с пълно безразличите към присъствието на журналисти. Не разполагаме със стопроцентови доказателства, но има доста улики за това, че журналисти и фотографи са загинали въпреки старанието си да стоят настрана и въпреки, че израелските войници ясно са ги различавали като представители на медиите."

Днес германската секция на Репортери без граници празнува своята десетгодишнина с откриването на фотоизложба. Снимките в изложбата – от Афганистан, Колумбия, Мианмар или Русия – нагледно доказват едно: без свобода на словото и печата не можем да си изградим образ за света.