Правителствена криза в Ирак

Правителствената криза в Ирак се задълбочава все повече. След оттеглянето на общо 10 министри-сунити от кабинета на премиера Нури ал Малики в заседанията на правителството участва един единствен сунит, който е независим. Решението на фракцията на бившия иракски премиер Ияд Алауи да преустанови участието си в кабинета бе предшествано от оставката на шестима сунитски министри.

Премиерът Малики е обект на критика и в собствения си лагер. През юни от кабинета се оттеглиха и шиитски министри, поддръжници на радикалния шиитски духовник Муктада Садр. Обещанието на Малики, че ще спомогне за помирението между враждуващите народностни групи и партии, остана само на думи. До този момент не е направена нито една конкретна стъпка. Сунитите упрекват првителствения ръководител, че не предприема нищо за разоръжаването на шиитските милиции, в чиито редици има групи, които целенасочено преследват и убиват сунити. Освен това са налице известни преплитания между въпросните милиции и държавния апарат за сигурност, които излизат още повече наяве посредством отявлената съпротива на шиитски политици срещу плановете за разоръжаване. С оглед на безсилието на премиера Малики да предизвика разпадането на шиитските милиции, неговите противници избраха възможно най-удобния момент за оповестяването на оставката на министрите-сунити. Главнокомандващият на американските сили в Ирак генерал Дейвид Петреус и президентът на САЩ Джордж Буш ще представят през септември доклад за развитието в Ирак, от който се очаква да регистрира и напредък.

Иракският премиер залага понастоящем на политическия диалог. Тази седмица предстоят разговори с лидерите на отделните политически групи, като целта на тези разговори е да се установи, доколко са налице шансове за намиране на изход от задълбочаващата се криза. Същевременно се появяват спекулации за свикването на нови избори. Говорителят на сунитската иракска ислямска партия Фарид Сабри казва в тази връзка следното:

“Мисля, че ако действително се стигне до нови избори, те трябва да се проведат под наблюдението на ООН. В противен случай провеждането им е безсмислено. Страната е изцяло под ръководството на въоръжените милиции.”

От чисто теоретична гледна точка Малики би могъл да продължи работата си така, сякаш нищо не се случило. От друга страна обаче е твърде рисковано да изключи сунитите от управлението на страната. След падането на режима на Саддам Хюсеин сунитите изгубиха властта и привилегиите си. Ако и сега те бъдат изтласкани на заден план, опасността от разпадане на иракската държава би могла да се превърне в реалност.