По пътя на клептокрацията

За съжаление най-бедната държава в ЕС се оказа и най-корумпираната сред 27-те. Не че българите не го знаят и усещат по джоба си, но напук на официалната пропаганда, която непрекъснато „огласява” мерките на правителството и подчинените му силови ведомства, както и на казионните антикорупционни програми, които през последните две години станаха към 50, след ЕК в прав текст го потвърди и „Трансперънси интернешънъл” с годишния си индекс за възприятие на корупцията. И за да докаже колко точни са всъщност констатациите на т.нар.”европейски партньори” на страната, кабинетът на Сергей Станишев както обикновено реагира първосигнално.

Шумно, показно и ...комично

На бърза ръка за 24 часа бяха арестувани не кои да е, а двама представители на „висшата държавна администрация” – единият, най-вероятно дребен спортен шарлатанин от Държавната агенция за младежта и спорта, уреждал срещу „комисионни” футболни мачове, а другият – заместник областен управител на София, който си „поискал” някакви 10 хиляди евро от строителен предприемач за уреждане на неговите щения в областната управа. Преди това шумно акламираната Държавна агенция „Национална сигурност”, чиято основна задача по закон е да разследва корупционните практики по високите етажи на властта, се отдаде на решаването на „сериозни” проблеми от сигурността, като странния почин на 200 роми, работещи в чистотата, едновременно да отидат на море това лято, или да разкрие кой е източил парите на футболния клуб ЦСКА.

Всъщност

корупцията в България действително е „ендемична”,

както я определи евродепутатът от ЕНП и бивш докладчик за България в ЕК Джефри ван Орден. Местното население вече не прави разлика между приемащите пликове с пари футболни съдии и магистратите от съдебната власт, то не разграничава т.нар. ”лобиране” в парламента от откровенното катаджийско: „Кво правим сега?”. Неслучайно германската евродепутатка Ингеборг Гресле, членка на комисията по бюджетен контрол в Европарламента, говори за „отровен политически климат” в България, който не позволява ефективна борба с корупцията и кара хората да се фокусират в борбата за власт, а не върху изкореняването на проблема, както и за „порочния кръг”, в който корупцията се смесва с нефункционалното правосъдие, а администрацията се ръководи от нефункционираща политическа система.

Но...”Кучето си лае, керванът си върви”, както гласи старата балканска мъдрост. Корупционният керван ще продължи да крета в най-проблемната европейска държава, докато тя не бъде окончателно провъзгласена и за най-характерната „клептокрация” в ЕС, сиреч за онази форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт.

Което едва ли ще е далече.