Почина Паул Вацлавик

“Човек не може да не комуницира. Той прави това дори, когато не говори или не прави нищо.” Това е може би най-прочутата и популярна мисъл от огромното творчество на австриеца Паул Вацлавик, който както стана известно сега е починал миналата събота в Пало Алто, Калифорния. Вацлавик беше не само един от най-големите теоретици в полето на човешките комуникации; той беше и уважаван психолог.

Впрочем в психологията той застъпваше една доста оспорвана позиция, така наречения системно-конструктивистки метод. Основното в неговия метод беше принципният отказ от изследването и осмислянето на миналото на пациента. “Аз не търся причините в миналото – казваше той, - а проучвам какво е положението тук и сега. За мен от решаващо значение е острото страдание на пациента.”

Вацлавик се преселва в Америка през 1960, където започва работа в Изследователския институт по психология в Пало Алто. След 1976 той преподава и в Станфордския университет, едно от най-престижните висши учебни заведения в Америка.

Широката си популярност обаче Вацлавик дължи на работата си като психотерапевт и на своите много, написани с превъзходно чувство за хумор книги по психология. Така например от книгата му “Как да бъдем нещастни?” – една майсторска пародия на литературата на съвети и препоръки – само в Германия бяха продадени повече от един милион екземпляра. Други негови известни произведения са “Колко действителна е действителността”, “Наръчник за Америка”, “Измислената действителност”.

В статия за Вацлавик преди години германското списание “Шпигел” го бе представило по следния начин: “Той е нещо като квадратурата на кръга: въпреки че печели доларите си като истински професор от плът и кръв, в книгите си той използва език, чиято разбираемост и стилистична елегантност граничат с академично харакири.”