Почина Микеланджело Антониони

Антониони, смятан единодушно за една от най-влиятелните фигури в историята на киното, почина на 94 години. Семейството му съобщи, че легендарният италиански режисьор починал кротко снощи, седейки в любимото си кресло в дома си във Ферара. Неговото творчество, на първо място филмите “Фотоувеличение” (1966) и “Забриски пойнт” (1970), оказаха голямо влияние върху формирането на младото поколение кинорежисьори.

Антониони беше интелектуален творец, а не автор на касови филми. Работите му са твърде неежедневни и изискват голяма концентрация от страна на зрителя. Той беше изпреварил времето си – както явно и той самият усещаше понякога:

“В действителност биваме спъвани, тъкмо тук в Италия, от собствените си ограничени възможности, от средствата, изобретанията, които се допускат. Иначе бихме могли да се изразяваме с повече фантазия, по-богато и убедително – както правят американците.”

За американския режисьор Мартин Скорсезе, Антониони беше един от най-големите артисти на 20 век. “Той беше маестро за моето поколение, както и за по-младите режисьори” – заяви Скорсезе.

Според спецалистите Антониони беше за киното онова, което беше Пикасо за изкуството и Джойс за литературата. И тримата образуват съставна част от модерното движение, което се опитва да внесе нови моменти и нов език в изкуството. Канадският експерт Глен Нортън казва: “Едва към края на 50-те години езикът на модернизма навлиза пълноценно в киното, благодарение на Микеланджело Антониони.”

Филмите му никога не спечелиха Оскар, но в 1995 той бе отличен за цялостното си творчество. Германският режисьор Вим Вендерс, с когото снимаха филма “Над облаците”, го нарече “най-големия живописец на киното”. И това е вярно в буквалния смисъл на думата: освен че беше писател и художник, за работата на Антониони бяха характерни картините, а не езика. За разлика от повечето си колеги той се интересуваше много от проблемите на контакта между хората, от отчуждението и предизвикващите страх сили на модерния живот. Освен това той беше в състояние да гледа съвсем трезво на света, както и на собствената си работа:

“Страстта е истинска, но не винаги изразена както трябва. Просто защото режисьорът не винаги е в състояние да предаде точно своите мисли, чувства, вдъхновение и идеи.”

Филмът “Фотоувеличение”, в който един фотограф се чуди дали това, което е уловил с камерата си, е убийство или не, въплъщава най-добре подхода му към киното. В последната сцена на филма, с която Антониони се издигна до равнището на култов режисьор, няколко души играят тенис с въображаема топка. Тълкуването на специалистите е, че образите могат да подлежат на интерпретация, че са несигурни също така, както и думите.

Онези, които познават произлизащия от богато семейство Антониони, казват, че е бил марксист. Но той самият беше пълен със съмнения: “Опитвате се да ме представите като някакъв философ на модерния живот – каза той веднъж на един американски критик, - какъвто аз изобщо не мога да бъда.”