Почина американският историк Артър Шлезинжър

“Президентът е централната фигура на политическия строй в Америка.” С това изречение започва предговорът към всеки том от биографичната поредица “Американските президенти”, чийто издател беше Шлезинджър. След тази констатация следва обаче едно напомняне: американският президент разполага с прекалено много власт, той може да бъде вдъхновение, но и предупреждение за американците. В своите повече от 20 книги и безброй публикации Шлезинджър не спираше да предупреждава за опасността от потенциална злоупотреба с властта. В своя труд “Имперското президентство”, излязъл през 1973, той обвини управляващия по онова време президент Никсън в злоупотреба с високия пост, стигайки до заключението, че отстраняването му от власт е неизбежно. Една година по-късно Никсън подаде оставка.

Политическите противници на Шлезинджър, консерваторите и републиканците, неведнъж са го обвинявали в едностранчивост, нещо, което той никога не е отричал. Той казваше, че никога не е смятал за необходимо да се дистанцира от либералните си възгледи. Неговата отрупана с всевъзможни награди книга за президентството на Кенеди “Хиляда дни” е в еднаква степен блестяща и субективна. Братята Кенеди бяха неговите герои, а сенките в частния живот и в характера на 35. президент на САЩ изобщо не се споменават в работите на Шлезинджър.

Той буквално беше засмукал историята с майчиното си мляко. По майчина линия той беше наследник на големия историк Джордж Банкрофт, а баща му беше уважаван професор по история в Харвардския университет. Шлезинджър следва история, а на 27 години получава първата си награда Пулицър - за “Епохата на Джаксън”. През 50 години няколкотомният му труд за президента Франклин Рузвелт го катапултира окончателно в първата редица на американските историци.

Шлезинджър не само пишеше за президентите-демократи, но и се ангажира активно в полза на Демократическата партия. С влизането си в Белия дом през 1961 Кенеди го назначи за свой “специален съветник”. Съвсем правилно Кенеди виждаше в интелектуалеца потенциален херолд на постиженията на своето президентство: “За нас е по-добре Артър да види със собствените си очи какво става в Белия дом, вместо да научи за това от вестниците.”

Шлезинджър беше сред малцината съветници на Кенеди, които бяха против нахлуването в кубинския залив Кочинос, което наистина завърши с провал. Но въпреки всички разногласия той остана лоялен на Кенеди – включително и след смъртта му.

При целия си либерализъм Шлезинджър никога не се поддаде на слабостите му. Противно на много левичари той нямаше абсолютно никакви симпатии към тоталитаризма от съветски тип и пледираше за укрепването на икономическата мощ на западния свят като най-добра противоотрова срещу комунизма. Шлезинджър нямаше никакво разбиране и за диктата на политическата коректност и през последните години от живота си скъса с онези либерали, които проповядваха мултикултурализма.