“Посягане към Запада”

“Всички са настроени 2007 год. да настъпи присъединяването към ЕС, но е голяма опасността, то да се забави”, казва Джордже Кристодореску. Той ръководи в Букурещ представителството на Германското дружество за техническо сътрудничество /ГеТеЦет/. Тази германска държавна компания консултира Румъния напр. при модернизирането на топлоснабдяването и лозарството, като по този начин същевременно улеснява нещата за частните инвеститори. Ако например “Техем АД” иска да продава топлоизмервателните си уреди в букурещките панелни жилища, собствениците първо трябва да проявят интерес към пестенето на енергия и към измерването й.

През октомври ЕС възнамерява да представи междинна равносметка за напредъка на Румъния – от екологията до съдебната реформа. Ако страната не изпълни изискванията, приема на 22-те милиона румънски граждани в общността може да се забави. “Обобщаваме всички ресурси, за да стигнем до положителен доклад”, казва министърът на икономиката Йоан-Кодрут Серес. Откакто французи и холандци известиха за “умората” си от Европа, загрижеността в Румъния и в по-малката й съседка България, че разширяването на ЕС може да бъде замразено поради политически причини. “Разбирам, че интеграцията не е само икономическо усилие”, казва министър Серес, ала Румъния трябвало да бъде оценявана според успехите й.

Който види никнещите еднофамилни къщи в богатите райони около столицата или туристическия базар около замъка на Дракула в Бран, може да разбере темпа на икономическия растеж според румънската статистика: през миналата година стопанството е отбелязало ръст от 8 %. Принос за това има и добрата селскостопанска реколта, но и в строителството цари пълна заетост, обяснява Кристодореску, а индустрията процъфтява благодарение на новите инвеститори. Германската компания ЕОН участва в енергетиката, десетина доставчици на авто-части притежават заводи в страната на “дачия”. Според германското посолство в Румъния има над 12 хиляди фирми с германско участие. В ход е и приватизацията на банковия сектор. Хипоферайнсбанк се обедини с финансовия институт на бившия мениджър на Борис бекер Йон Тириак.

При пътуване из страната могат да се видят кокетни курорти като Синая с много туристи от Русия и Израел, но и села с характерното самозадоволяване: зеленчуковата градинка около къщичката, няколко кокошки, една единствена крава. “На село мнозина се пекат сами и хляба и живеят почти без пари”, казва редакторката във вестник Ралука Барбунеану, която не може да си позволи автомобил със своите 300 евро заплата. Нито пък бензина, който струва 3 леи и 37 или почти едно евро. Затова пък наемите, хранителните стоки и културните развлечения са евтини, инфлацията е под 10 %.

Министърът на икономиката Серес възнамерява да подсигури по-нататъшния възход с помощта на чуждестранните инвеститори: “Инвеститорите подготвят плановете си сега, не можем да чакаме”, отвърна той на въпроса ни, дали една година забавяне на членството в ЕС би навредило на страната. От друга страна в такъв случай правителството би имало повече време за подготовката, добява Серес. Все още държавната администрация не била в състояние да изпълни изискванията на ЕС по отношение на енергетиката и околната среда, имало работа и по мениджмънта на хигиената в хранителната промишленост.

Експертът от ТеТеЦет Кристодореску припомня за другите домашни, които Румъния трябва да напише преди присъединяването към евросъюза: твърде разпространена е още корупцията.

Германските институции в Букурещ охотно подкрепят правителството в усилията му да ухажва инвеститорите:

“Не се заблуждавайте от ниските средни доходи за наличния потребителски потенциал”, пише Камарата по външната търговия. Половината от населението е градско, 70 на сто от него живее в собствени жилища. Успехи бележат вече присъстващите в Румъния търговски вериги като “Метро”. Германският посланик Вилфрид Грубер обяснява в едно специализирано издание, че и германският износ ще има полза от икономическия възход на Румъния: досега гражданите харчели по-голямата част от доходите си за храна. Напоследък проличавал стремежа от наваксване при вносните потребителски стоки.