1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Последстивята от ядрената катастрофа в Чернобил

9 септември 2005

“Чернобил не беше Хирошима” – под това заглавие седмичникът Ди Цайт коментира един уникален доклад, който привлече вниманието на международната общественост през изминалата седмица.

https://p.dw.com/p/Aub0
Снимка: AP

Чернобил не е просто име на град – Чернобил е символ, сравняван вече дори с Хирошима, запечатал се дълбоко в съзнанието ни редом с химическите аварии в Бопал и Севезо. Подробности за измеренията на катастрофата на цели 600 страници предлага докладът, разпространен от МААЕ. Повече от сто експерти и няколко изследователски групи стигат до неочаквания извод, че последствията от избухването на реактора са доста по-малки отколкото се предполагаше. Според авторите на доклада, в периода между 1986 и 1987 година около 200 хиляди души са имали служебни задължения, свързани с реактора, а за около 2200 от тях може да се прогнозират смъртоносни поражения от радиоактивното облъчване. Ако се прибавят и облъчените хора от околността, общият брой на потенциалните жертви ще достигне около 4000. Досега официално са регистрирани едва 50 смъртни случая. Разбира се, изводът е скръбен, но въпреки това той влиза в изненадващо противоречие със символичната политическа сила на катастрофата. Аварията в реактора Трий Майл Айлънд шест години по-рано, която не взе жертви, даде първоначалния тласък на движението срещу ядрената енергетика, а Чернобил беше неговият апогей. Скоро след катастрофата се заговори за хиляди, ако не и за стотици хиляди жертви, а в Германия възникна дори дискусия около колоездачите, които вдигали много прах – вероятно радиоактивен - и така създавали опасност за пешеходците. Припомняме си тази дискусия естествено без да забравяме жертвите в Чернобил. Но нека не забравяме и жертвите на тогавашната психоза, които са типичен продукт на душевния мир на германеца от осемдесетте години. Явление, което стана популярно като “страхът на германците”. В доклада за Чернобилската авария е завишена цифрата на хората със заболявания на щитовидната жлеза в резултат от експлозията – от 2000 на 4000. Досегашните проучвания обаче показват, че тези хора имат 99% шанс да се излекуват. Авторите на доклада не са констатирали някакво нарастване на женското безплодие или на злокачествените образувания в резултат от облъчването. Много повече неволи от радиоактивността са докарали на хората масовите и често безсмислени преселвания след катастрофата. Еспертите са на мнение, че социалнополитическите проблеми в региона – безработица, слаби институции, паника след катастрофата – са нанесли то-тежки вреди върху здравето на хората, отколкото радиоактивното облъчване, което в почти всички населени зони е останало в рамките на допустимите колебания. Веднага след публикуването на доклада противниците на ядрената енергетика обвиниха МААЕ, че омаловажава проблема и посочиха мотива: та нали именно МААЕ се грижи за развитието на ядрената енергетика. Но медицинската част от доклада е изготвена от специалисти на СЗО, а комисията работеше в тясно сътрудничество с подорганизациите на ООН за развитие и околна среда. Никога досега не е правено толкова подробно изследване на някаква катастрофа. Резултатите от изследването опровергават редица митове. Въпреки това обаче травмата Чернобил няма да бъде излекувана толкова бързо. Няма да избледнее и нейното световно-историческо значение, защото тъкмо Чернобил беше началото на края на Съветската империя. Коментар в Ди Цайт.