Посещението на Джордж Буш в Европа

Да се види американския президент Джордж Буш толкова спокоен и отпуснат по време на визита в чужбина е истинска рядкост. Противно на навиците си той остана до сред нощ да се радва на уменията на грузинските танцьорки. Като при това се поклащаше ритмично, като че ли Тбилиси е в Тексас, а не на Черно море. Всъщност последното развитие на нещата в региона определено дава на американския президент основания за радост. Революцията на розите в Грузия и оранжевата революция в Украйна сложиха края на тиранията по бреговете на Каспийско море – или най-малкото така изглежда. А в лицето на Михаил Саакашвили и Виктор Юшченко - политиците, изведени до властта от масовите демократични движения, Америка има максимално благосклонни партньори.

Шест десетилетия след края на световната война разделението на европейския континент вероятно е трайно преодоляно, а конференцията от Ялта е само една глава от учебниците по история. Не на последно място посещението на Буш имаше за цел да отчете щастливото стечение на обстоятелствата и да поднесе почитания на волята за свобода на народите. В Балтика този жест се посрещна точно толкова добре, колкото и в Тбилиси. А в Москва Буш съумя да успокои вълненията на руското правителство за по-нататъшната загуба на сфери на влияние, включвайки се безрезервно в честването на победата, в което честване не липсваха реминисценции за славното съветско време. На Буш му се отдаде с чиста съвест да изпълни сложния шпагат, подпомаган от протокола, в който всичко бе обмислено до последния детайл. Не липсваха нито малките, нито големите жестове - от прегръдките със съветските ветерани от войните до приятелската обиколка в носталгичното возило на Путин. Така бе отдадено дължимото както на гордостта на Русия, така и на жертвоготовността на съюзниците във войната.

Буш направи и кратко посещение в Холандия, като че ли искаше да даде сигнал, че и старата Европа не е забравена. Което също беше добре – тъй като Буш има нужда от всички. В борбата срещу терора осъществяването на контрола в пристанищата на Ротердам и Рига е точно толкова важно, колкото и детайлното наблюдение на останките от съветския атомен арсенал в Русия или в Украйна. Партньорството в сферата на сигурността с Москва в никакъв случай не би трябвало да се пострада покрай твърдото обвързване на Балтика с атлантическия съюз. Този баланс на интересите всъщност бе ненаписаното мото на последното посещение на Буш в Европа.

Но дали въодушевлението на новите демокрации от пратеника на свободата Буш ще е трайно, зависи и от успеха на реформите в тези държави. В Балтика икономиката се развива успешно съвсем не на последно място благодарение на защитното влияние на Европейския съюз. В Грузия, но също така и в Украйна – процесът на реформи от своя страна ще има нужда от значителна западна стабилизационна помощ, за да може в крайна сметка да се увенчае с успех. Нов план Маршал за региона, обаче, не се предвижда. И изобщо не може да се смята за сигурно, че универсалният натиск за свобода и стремежът към демокрация единствено ще се окажат достатъчни фактори.

Затова и големите жестове от посещението трябва да бъдат последвани от сериозни международни усилия, за да може наистина началото, сложено от мирните революции, да бъде доведено и до икономически успех, който да изключва връщането към авторитарните ситуации. Пътуването на президента Буш има голямо символично значение. Но истинският тест за новите демокрации в старата съветска зона на влияние все още предстои.