Портрет на Гордън Браун, вероятния приемник на британския премиер Тони Блеър

“Британската икономика е силна и ще става все по-силна.”

Така е познат Гордън Браун на британските избиратели – като министър на финансите, оповестяващ положителни икономически параметри. Това е работата му от 10 години насам, по-дълго от който и да било негов предшественик.

Гордън Браун не само заема най-дълго поста финансов министър, но и чака най-дълго за възможността да се изкачи на премиерския пост. Неговият основен проблем е обаче възрастта му. Със своите 56 години той е всичко друго, но не и предпочитания от британските избиратели младежки тип. Той е също и един от съавторите на най-оспорваните решения на британското правителство през последните няколко години, като участието във войната в Ирак например. Също неговите съпартийци нямат ясна представа за това какви биха били амбициите на Браун на премиерския пост.

“Следващите десет години крият предизвикателства, които се различават коренно от предизвикателствата през изминалите 10 години. Рисковете за нашата сигурност са много по-големи от когато и да било. През 1997-ма година не се гледаше сериозно на глобалните промени в климата например, изправени сме освен това пред редица икономически предизвикателства. Всичко това изисква нова политика и нов стил на управление”, казва Браун. Неговият стил обаче е остро критикуван. Лорд Търнбил, някогашен високопоставен служител в британското министерство на икономиката, упреква Браун в – цитат – “сталинистко безочие”. Той се отнасял към другите с високомерие и не допускал воденето на каквато и да било съдържателна дискусия. На това мнение е и Стивън Уол, до скоро политически съветник на Браун по въпросите на евпропейската политика.

“Никога досега в моята 35-годишна кариера в администрацията, включително и тежките години по време на управлението на Маргарет Тачер, не е имало толкова малко комуникация между финансовото министерство и останалите ресори. Според мен това не е добра предпоставка за бъдещ премиер.”

Това, което едните критикуват, е за други не безочие или високомерие, а по-скоро способност за налагане на собствената позиция. Министърът по въпросите на образованието Елън Джонсън е един от поддръжниците на Гордън Браун.

“Той знае много добре какво иска и прави всичко, което е по силите му, за да прокара идеите си. Ако определени хора нямат смелостта и аргументите да се преборят с една такава личност, то това е лично техен проблем, не негов.”

Мнозина наблюдатели на политическата ситуация във Великобритания се питат напоследък все по-често дали Гордън Браун би бил в състояние да води политика, която не винаги е в съответствие с американските интереси, за разлика от Тони Блеър, който бива подиграван, че е верен като куче на Джордж Буш.

Независимо от всичко това е факт, че очакванията спрямо Браун са малки, а и избирателите предпочитат лидера на опозиционните консерватори Дейвид Камерън. Тъй като обаче в управляващата Лейбъристка партия няма други сериозни претенденти за премиерския пост, е почти сигурно, че в началото на юли тази година новият министър-председател на Великобритания ще се казва Гордън Браун. Съвсем друг е въпросът дали до следващите избори Браун ще съумее да спечели избирателите на своя страна.