Портрет на германския политик Гюнтер Ферхойген по случай 60-тата му годишнина

За 60-ия си рожден ден на 28 април еврокомисарят Гюнтер Ферхойген сам си направи най-хубавия възможен подарък: Приемането на осем източноевропейски държави, както и на Малта и Кипър в ЕС в решаваща степен беше повляно от личните усилия на германския социалдемократ. Като комисар по разширяването на общността Ферхойген има решаващ принос за преодоляването на разделението на Европа. Когато говори за Европа, в гласа му звучи възторг. За човек като него, който живо си спомня следвоенното време в рейнското градче Брюл, е лесно да се разбере, защо така пламенно и възторжено подкрепя обединяването на Европа. Поради същата причина той се ангажира активно и срещу евро-скептицизма, който в последно време се изявява все по-силно, включително и в Германия. Тъкмо източното разширяване - за Ферхойген - представлява "гигантски проект за мир", чията цена не може да се пресметне в пари. " Разширяването на ЕС е един от най-големите, ако не и най-големият досегашен успех на ЕС -" казва Ферхойген убедено през декември 2003. Той проявява интерес към Европа още дълго преди времето, когато федералният канцлер Герхард Шрьодер го изпрати в Брюксел през 1999 година. Година преди това - при идването на германските социалдемократи на власт - през 1998 - Ферхойген става парламентарен държавен секретар във външното министрество, отговарящ за европейската политика. Външната политика - впрочем - винаги е била онова, което интересува и профилира Ферхойген. Така той се застъпва за интеграцията на френските атомни оръжия в европейската политика за сигурност, или пък за намесата на НАТО в Косово. През 1992 година той става председател на специалната комисия на германския Бундестаг по договора от Маастрихт, с който се скрепи законодателно създаването на европейския валутен съюз.

И все пак - именно източното разширяване на ЕС е онова, което трайно маркира пътя му на европейски политик. Не случайно го наричат "мистър източно разширяване" - или "адвокат на източноевропейските -страни-кандидатки". Там, където има скептицизъм и неразбиране, или дори отрицание, Ферхойген неизменно разсейва предубеждения, разяснява,убеждава:

Ферхойген :

"Европейският съюз се нуждае от източното разширяване политически и икономически. Политически става дума за това - в целия гигантски регион ,възникнал след краха на комунизма между Балтийско и Черно море трайно да се гарантира мира и стабилността. Най-добрият начин да се направи това е чрез интеграция. Нека си представим за малко, какви проблеми би означавало да имаме, а и какви разходи, ако в цялото това пространство между Естония и Румъния или България се сблъскаме със същите проблеми, каквито например съществуват в бивша Югославия."

Това е изявление от 2002 година, в отговор на въпроса, защо е необходимо, ЕС да приема нови членове. Подобни въпроси му задават и до днес и той не се уморява да пледира в полза на историческите процеси, които прекратяват разделението от времето на студената война. Макар, че сегашният кръг от източното разширяване на първо време ще приключи на 1 май тази година - според убеждението на Ферхойген - неговите задачи далеч не са изчерпани. Визията за "обединена Европа" още не е осъществена. В тази връзка еврокомисарят Ферхойген неизменно повтаря следното:

Ферхойген:

"България и Румъния са част от същия кръг на разширяване. Сегашното разширяване не преключва на 1 май тази година - то ще приключи вероятно на 1 януари 2007 година, когато по всяка вероятност към ЕС ще са се присъединили и Румъния и България."

В интервю през април тази година еврокомисарят заяви, че България и Румъния са отбелязали съществен напредък и то въпреки ,че са стартирали от значително по-трудни изходни позиции отколкото останалите страни-кандидатки за присъединяване към общността. Освен това еврокомисарят добави :

Ферхойген :

"Аз смятам, че двете страни имат добър шанс да приключат преговорите още през тази година, така че след това да

приключим процеса на присъединяването в рамките на предварително договорения срок - през 2007 година."

Западните медии понякога с насмешка казват, че Ферхойген е добре дошъл гост в Източна Европа и че там го посрещат като "царска особа". Това обаче не означава, че той си затваря очите пред някои неблагополучия или че смекчава критериите за прием в общността като прави отстъпки Тъкмо обратното . Ферхойген, който външно обикновенно прави впечатление на дипломатично сдържан човек, е в състояние да изразява позициите си пределно ясно, а когато е необходимо и да засяга болезнени или чувствителни за страните-кандидатки теми. Такъв беше случаят, когато заяви, че в България е спешно необходима реформа в съдебната система, защото в противен случай това е фактор, който може да "препъне" страната по пътя и към договорения срок за прием в ЕС. По време на войната в Ирак Ферхойген отправи предупреждение и към турците, стремящи се към членство в ЕС . "Искам да заявя съвсем ясно - каза Ферхойген - всяко навлизане на турски войски в Ирак е нежелано. Ние очакваме - добави той - Турция като страна-кандидатка да се съобразява с фундаменталните правила във външната политика на страните от ЕС. Въпросът за спазването на европейските стандарти в областта на отмяната на изтезанията, гарантирането на културните права на малцинствата, правото на свободно изразяване на мненията и на свободно сдружаване, както и стриктният контрол над военните - това пък бяха точки от условията на ЕС , казани от Ферхойген, на които Турция трябва да отговаря, ако иска да принадлежи към Европа.

Що се отнася до страховете на западновропейските граждани, свързани с източното разширяване на ЕС Ферхойген винаги е бил привърженик на идеята за референдум. Според него това води и до по-личното ангажиране към темата, включително и до възможността в рамките на дискусията да се изчистят някои предубеждения и страхове. А от какво го е страх самия Ферхойген ? И с какви чувства е свързана в съзнанието му датата 1 май 2004 година? На този въпрос на Германската телевизия еврокомисарят отговори така:

Ферхойген :

С Радост, облекчение, но и с едно съвсем слабо чувство на загриженост или на притеснение. Мога да го оприлича най-вече с чувствата на един треньор по футбол, който за пръв път наблюдава излизането на своя отбор на терена и се пита, дали те всички ще успеят да покажат онова, което са научили. Разбира се че се питам, дали всичко ще мине успешно, дали всичко сме направили както трябва и дали случайно не сме пропуснали да видим някои проблеми. Но основното ми чувство е на задоволство - от това, че този голям и значителен проект в името на мира е реализиран."