Популистки ли е дебата за интеграцията на мюсюлманите в Германия?

Без съмнение, държавата трябва да се защитава срещу готовите за насилие мюсюлмански активисти, независимо от това, че техният брой се преценява на едва 3000. Срещу тях държавата трябва да прилага онези защитни мерки, които са валидни и за всички останали екстремисти, били те германци или не-мюсюлмани. А именно - всички средства, с които разполага една правова държава - включително и контрола от страна на органите за защита на конституцията и съдебни процеси, когато актовете на насилие са доказани нарушения на законите. Към това се добавя и възможността, екстремисти, които не притежават германски паспорт да бъдат ектрадирани от страната. Чиста проба популизъм е обаче изказването на политика от ХДС Волфганг Босбах, което внушаваше, че въпросните 3000 мюсюлмански екстремисти, склонни към насилие, могат просто ей така - от днес за утре да бъдат изхвърлени от страната. За подобно нещо не е достатъчна само склонността към насилие - нещо, което впрочем е особено трудно да се докаже. Екстрадирани могат да бъдат само онези, които нарушават действащите закони, които действително прилагат насилие или поне е доказано, че призовават към подобно нещо.

Твърде проблематично е обаче, темата за ислямския фундаментализъм да се обвързва с дебата за интеграцията на мюсюлманите или турците в германското общество. Макар че политиците от всички партии повтарят, че болшинството от живеещите тук мюсюлмани са миролюбиви и спазват законите, в обществените дускусии по въпроса, а и в медиите, отчитането на тази разлика често пъти остава на заден план. Много от мюсюлманите в Германия междувременно имат впечатлението, че се намират под подозрение само поради принадлежността си към ислямската религия. А това е възможно най-лошата изходна точка за провеждането на интеграционни мерки.

Вместо да се водят разгорещени дискусии, що е то водеща германска култура или мулти-култи - понятия, които и без друго почти всеки интерпретира различно, е крайно време политиците да преминат към прагматични действия и да отпуснат повече пари за интеграционни проекти. Защото който желае да подобрява интеграцията на имигрантите, не може само да изисква от тях клетви за вярност към основния германски закон, без да им прави конкретни предложения - например в областта на образованието и обучението по немски език. Само по този начин може да се намали опасността от изблици на ислямски екстремизъм и да се подаде на мюсюлманите сигнал за това, че обществото ги зачита като равноправни свои членове.

Крайно време е също така, да престанат апелите към мюсюлманите в Германия, че трябвало да се дистанцират от фундаментализма и тероризма в името на исляма. Независимо ,че подобни апели на пръв поглед звучат логично, въпросът ,а как да стане всичко това на практика? Смещно е да се изисква от тюрците,живеещи в Германия, при всеки ислямски терористичен удар в Кайро, Риад или Джакарта, да излизат на протестни демонстрации. Трябва да се има предвид и факта, че в Германия няма организация, която да има правото да говори от името на повечето мюсюлмани. Едва ли тя ще се появи и в обозримо бъдеще. Факт е, че повечето живеещи в Германия мюсюлмани изобщо не членуват в наличните религиозни обединения и е твърде малко вероятно тази тенденция да се промени в бъдеще.